Когато бях дете единственото нещо, което ме интересуваше бяха игрите и белите. Не се вълнувах от политика и нямах никакви партийни пристрастия. Въпреки това партийната пропаганда, която облъчваше цялото общество достигаше и до нас, децата на Народна република България.
Това пише в блога си Боян Расате.
Сутрин се събуждахме с поредната история на радиопредаването „Дела и документи”, в която оцелял евреин с измъчен глас разказваше за лагерите на смъртта, или герои партизанин се хвалеше колко хитлеристи е убил.
Кои обаче бяха хитлеристите тогава още не знаех, но си ги представях като чудовища – с големи жълти зъби, грозни, космати, миризливи и рогати.
След закуска отивах на училище и там в коридорите сред петолъчки, сърпове и чукове, ме посрещаха портретите на някакви хора, за които скоро ми обясниха, че били мой другари и бащи.
В началото ми беше трудно да запомня имената на всичките си нови бащи, но постепенно с времето учители, дружинни, квартални милиционери и всякакви други ОФ деятели се постараха да ми ги набият в главата. Така аз, майка ми и новите ми бащи – Маркс, Енгелс, Ленин, другаря Димитров, и разбира се генералния секретар Тодор Живков, станахме без да искам едно голямо семейство.
През това време агитацията срещу хитлеристите, срещу загниващия капитализъм, пак срещу хитлеристите, срещу апартейда в ЮАР, срещу народните врагове, пак срещу хитлеристите, срещу световния империализъм, и пак срещу хитлеристите не спираше.
Вече знаех кои са гниещите капиталисти, защото бях живял с родителите си във ФРГ, знаех и кои са народните врагове, защото имахме двама роднини убити без съд и присъда след 9 септември 1944 г., но все още нямах ясна представа за хитлеристите. Запознанството ми с тях стана съвсем случайно, когато по телевизията показаха някакви документални кадри от Втората световна война. Но какво беше учудването ми, когато вместо чудовища видях засмени, избръснати и чисти мъже в красиви униформи?! Диктор с металически глас разказваше как тези бели, спретнати, русокоси и синеоки зверове искали да наложат господство на арийската раса в целия свят. Искали да изтребят всички славяни, да избият циганите и всички евреи, защото били крадливи, лъжливи и мързеливи подчовеци… Затова нападнали и СССР, който пък бил наш по-голям брат.
Разбира се в края на филма хитлеристите бяха победени. Грозни, дребни и небръснати човечета с ватенки и шуби горяха хитлеристки знамена и чупеха пречупени кръстове. Един след друг се сменяха кадрите – мърляви и разпасани войници се хилеха просташки и се наливаха с водка, монголоиди танцуваха по улиците на Берлин, американски негри триумфално се разхождаха по Шанз-Елизе – една цивилизация лежеше в руини.
По целият свят цигани, евреи, комунисти и педерасти се радваха, че „злото е победено”. Третият райх вече го нямаше. Пътят за „новите ценности” беше разчистен!
Пленени германци наблюдаваха как един свят си отива и се задава нов. Гледах и аз, но видяното не ми харесваше. Някак ми се струваше нередно мръсното и долното да тържествува над реда и дисциплината.
Скоро в часовете по история научих, че през последната голяма война сме били съюзници на хитлеристите, и затова след като сразили нашите вековни врагове – сърби и гърци, германците ни дали Македония и Беломорска Тракия. Преди това пък принудили Румъния да ни върне Южна Добруджа… Странна работа, защо им е притрябвало да правят това питах се аз, след като са могли да ни прегазят, а след това и да ни изтребят, защото сме „славянски подчовеци”? Нима наистина са искали да избият всички славяни? Все въпроси, които получиха своите отговори след години.
Междувременно объркването ми нарастваше с всеки изминат ден и месец. Историята стана любимият ми предмет, но въпреки това не можех да си обясня някой факти. Дълги години се опитвах да разбера как е възможно с хитлеристите да сме едновременно съюзници и врагове. Хем ни окупирали, хем България увеличила територията си, без да прати за пръв път и един войник на фронта. Още по-объркано ставаше, когато започнех да разсъждавам за по-големия ни брат СССР. От онова, което учехме излизаше, че руснаците са наши братя и освободители. Но защо тогава още преди края на войната същите се договорили с капиталистите от САЩ и Великобритания да ни вземат чисто Българските територии Македония и Беломорска Тракия, и да ги дадат на сърбите и неславяните гърци?
Така погледнато излизаше, че е по-добре да си окупиран от хитлеристите, отколкото да имаш по-голям брат освободител…
Постепенно ми стана ясно, че всичко на което ни учеха в училище е преобладаващо лъжа! Нагласената история обслужваше ръководната роля на Българската комунистическа партия и стремежа на СССР за световно господство. Истината къде нескопосано, къде по-умело се криеше и подменяше с лъжи. Истинските виновници и причини за войната се премълчаваха, както на Изток, така и на Запад.
Така макар и уж разделени и воюващи едни срещу други, двата лагера – комунисти и империалисти, всъщност припяваха една и съща песен. На победените се приписваха всевъзможни грехове и престъпления, а който не беше съгласен, отиваше по един или друг начин „на кино”… Така беше преди, така е и сега – 70 години след края на Втората световна война.
Днес милиони малоумници отбелязват „Деня на победата” без да се замислят, че без тази победа Европа нямаше да бъде такава, каквато е сега!
Без тази победа негрите щяха да са в Африка, мюсюлманите в Арабия, педалите в Медицинска академия, а наркопласьорите в затвора. За педофилите няма да споменавам… Без тази победа щяха да са живи и царските офицерите, които комунистите убиха след 9 септември, щяха да са живи и регентите, и министрите, и генералите, и синовете на Райна Княгиня, които бяха убити също от комунистите…
Без тази победа празнуващите малоумници щяха да са свободни граждани, а не роби на международния финасов капитал и длъжници на банките, собственост на една малка международна престъпна група!
Без тази победа празнуващите малоумници днес щяха да ходят на почивка на три Български морета по три пъти в годината, вместо да грухат консерви в Гърция!
Без тази победа празнуващите малоумници щяха да са господари в своята държава и уважавани туристи по целия свят, вместо прислуга, която бърше задниците на средно заможни гръцки и италиански пенсионери!
Без тази победа празнуващите малоумници щяха да живеят човешки, вместо в разпадащи се и пълни с хлебарки соц панелки!
Без тази победа щяха да са живи и хилядите жертви на циганския терор, който вилнее днес в България.
Казват, че трябва да мразим хитлеристите и да се радваме на Деня на победата – 9 май. Но защо, не разбирам? Все пак ние бяхме съюзници, имахме полза от този съюз, а и в крайна сметка загубихме войната, не е ли така? За наказание победителите ни наказаха – плащахме репарации, намалиха ни територията и т.н. Е, тогава как да се радвам на победата, след като сме от страната на победените???
Казват, че хитлеристите избили маса народ… Не знам, може и така да е, но Българи не знам да са убивали. Ако бях поляк, руснак, евреин или педераст щях да разбера. Но аз съм Българин и не разбирам.
Звучи цинично, и вероятно е така, но такава е политиката – правото е на второ място, водещ е ИНТЕРЕСА. Нима Западът не беше дружка със Сталин, въпреки чистките, ГУЛАГ, убийствата, въпреки умрелите 7 милиона от глад в Украйна, разстреляните поляци в Катинската гора и т.н.. Нима Западът не беше дружка и със Садам Хюсеин, с талибаните и Муамар Кадафи, въпреки, че знаеха за убийствата и терора, който упражняваха в държавите си?! Знаеха разбира се, но винаги са се водили от своя собствен интерес! Е, защо тогава ние Българите да правим изключение?
Въпреки това вече цяла седмица русофили, либерасти, демократи и лумпени от всякакъв вид ни продъниха ушите с хвалебствия и лозунги по случай т.н. Ден на победата. Към общия хор на тези идиоти шизофреници се включиха и няколко медийни кретена представящите се у нас за националисти.
За мен, обаче няма спор – 9 май е Ден на скръб, защото загубихме войната!
Ден на скръб, защото към този ден двама мой роднини вече са били мъртви, убити без съд и присъда!
Ден на скръб, защото загубихме Македония, Беломорието и Западните покрайнини!
Ден на скръб, защото на власт дойдоха криминални престъпници, убийци и крадци!
Ден на скръб, защото и до днес Родината ми се управлява от техните деца и внуци!
И не на последно място, ден на скръб, защото загубиха не само победените, но и победителите. Загуби цяла Европа!
И макар мнозина да не харесат написаното, аз знам че други ще ме разберат. Към вас скъпи приятели се обръщам – помнете нашите герои загинали за свободата и обединението на нашата скъпа Родина. Не забравяйте и бойните ни другари от цяла Европа, които воюваха и паднаха през Втората световна война.
Чест и слава на германският войник, за неговата храброст и сила, които прояви срещу многократно превъзхождащите го противници.
Вечна памет и на бойците от Руската освободителна армия, на патриотичното казачество и на всички европейски доброволци, загинали в битка или убити в следвоенните лагери на победителите!
Поклон герои, не сте забравени!