Доколкото шест години след началото на т.нар. "сирийска криза", "гражданска война", революция", "събития" и всякакви други евфемизми продължават да ми задават въпроса дали наистина съм "върл привърженик на сирийската опозиция", виждам се принудена да формулирам нещо като декларация в първо лице единствено число.
Това пише в профила си във Фейсбук известната преводачка от арабски език Мая Ценова.
Моята върла привързаност е на страната на сирийския народ. На оня, който дръзна в дните на упоението от "арабската пролет", помните ли главата "Пиянството на един народ"!?, да издигне лозунг
"Сирийският народ няма да бъде унизен".
Каква вина имат възрастните от Дамаск, участвали в демонстрациите в подкрепа на Египет и Либия, и децата от Дараа, писали лозунги по стените на училището си, че сирийската опозиция не успя да оползотвори тяхната енергия, а твърде евтино я пропиля?
Евтино ли казах?!... всъщност мнозина обикновени хора платиха прескъпо - с живота си, с живота на децата си, с мъките по бежанските пътища... но както обикновено плащат обикновените хора!
Та: аз съм върл привърженик на обикновените сирийци, на близнаците и на Латифа, от която възприех директно политическата позиция:
"Мразя "Даиш"* дори повече и от режима на Башар!",
и същевременно съм точно толкова върл противник на всички ония, които преследват, обстрелват, бомбардират, осакатяват, разстрелват, арестуват, обезглавяват, горят живи първите - всеки в името на някакви свои си цели и сметки. И смея да твърдя, че повечето "сирийски опозиционери", които познавам лично тук, в София, се придържат към същата позиция.
Искрено недоумявам обаче относно позицията на ония, които продължават да лепят етикети "про-" и "анти-" - към тях е риторичният ми въпрос: нима можете да подкрепяте /отхвърляте неизменно едно име или една табела, които във времето променят съдържанието си, но вие упорито не отчитате, или се правите, че не виждате промените?! Допустимо ли е да се разсъждава толкова монохромно?!
По коя логика продължавате да включвате в понятието "опозиция" някакви наемници, изпратени отнейде уж срещу Асад, за да може онзи, който ги е изпратил, да си намери и други емблематични фигури, които на фона на грозното явление "Даиш" да произнесат на глас: "Башар Ал-Асад е един от символите на съвременната цивилизация" и това да звучи правдоподобно и дори убедително...
За мен Асад не може да е символ на цивилизация.
Той е от лагера на ония, които стрелят срещу сирийския народ, на чиято страна съм. "Който избива собствения си народ, е предател" - гласи един от първите лозунги на сирийската народна революция, отпреди да бъде заглушена от наемниците и пресметливците... Макар че всъщност съвременната "цивилизация" все по-категорично придобива очертанията и заслужава определението "анти-цивилизация"...
Тук вече ще се намери кой да намери достатъчно основания да определи моята позиция като безплоден "абстрактен хуманизъм". Може би! Но моят абстрактен хуманизъм отвори конкретната ми врата и постла конкретно легло в стаята на сина ми за близнаците, бягащи от бомбите в Дамаск.
А с какво вашата конкретна цивилизованост им помогна и с какво им помага днес, във водовъртежа на европейската ислямо- и ксенофобия?
*ДАИШ – араб. Ислямска държава