Технологична революция притиска световната енергетика. Това е процес и той не може да бъде спрян. Това заяви пред Факти.бг Юлиян Попов.
Ние, България като страна и българите като потребители, трябва да си отговорим дали искаме да се в центъра на промените или в периферията. За съжаление националният ни манталитет е да се стремим към периферията, уточни Юлиян Попов.
Според него пред Югоизточна Европа стоят привлекателни възможности. Дали ще се възползваме от тях, зависи от нас, посочи експертът.
Той участва в конференция България, Европейската комисия, „Газпром“, организирана от „РискМонитор“.
„Булгартрансгаз“ е предпоставка за бъдещи дефицити,
предупреди Илиян Василев.
Действията на служебното правителство са практически отказ от възможността да се ползват ресурсите и капацитета на Комисията безплатно да извърши най-трудната част от доказването в процеса на търсене на компенсации. Изхождайки от близката история, традиции, нагласи в ръководствата на българските енергийни дружества, е лесно да предположим, че тази възможност няма да бъде използвана срещу "Газпром" нито чрез български, нито чрез Арбитражен съд.
Това прогнозира енергийният експерт Васко Начев.
Според него, становището на служебното правителство има пряко отношение към възможностите потребителите да защитят своите права и да получат възмездие за години отнет доход, който по различни методи за изчисление възлиза на около $1,5 млрд.
Разследването на ЕК срещу „Газпром“ започна през 2012.
След три години на работа и преговори Комисията и Генерална Дирекция „Конкуренция“ излязоха през април 2015 година с тъй наречената Декларация за възражения, в която се излага същността на нарушенията на „Газпром“. Руската газова компания имаше нужда от две години за да изглади различията на интерпретации с Комисията и да достигне етап, при който може да се надява, че ще избегне санкция и загуба на репутация. Това и позволи да представи своето писмо за ангажименти през март 2017 година, което формално даде правото на Генерална Дирекция „Конкуренция“ да премине към окончателния маркет тест и представи на заинтересованите страни за коментар предложението на „Газпром“.
По време на цялото разследване
Дамоклевият меч на глоба от €10 млрд. принудиха „Газпром“
да смекчи първоначалната си твърда позиция и да надмогне стартовата си арогантност. След години на пренебрегване на ЕК като равнище на приемане на решения „Газпром“ най-накрая разбра, че почти нищо съществено от това, което възнамерява да постигне в Европа не може да се случи без благословията на Брюксел. „Газпром“ демонстрира ниво на примирение, което няма прецедент в миналото.