"Никой не е казал, че хората са търтеи. Ако в едно предприятие няма хора, то машините са купчина желязо, те са най-ценният ресурс". Така даде заден ход Васил Велев - един от тримата мастити работодатели, които през последните дни влязоха в остра битка със синдикатите. Каква ти битка – Кирил Домусчиев буквално ги занули, обявявайки ги за вредни. В държавите без синдикати икономиката просперирала. Кои са тези държави, босът на „Лудогорец“ не посочи. И за гарнитура го отнесоха обикновените хора – те се възпитавали на мързел и ставали търтеи. Всичко тръгна от настояването на работодателите да бъде премахнат клас прослужено време, а минималната заплата да се изравни с прага на бедност. Сиреч – размерът й да падне осезаемо.
Видяхте ли, как Борисов гледаше „тримата тенори“, когато го посетиха, за да поставят исканията си. Сякаш някой бе изсипал туба евтина нафта от Марешки върху магнолията му. По същия начин Орешарски гледаше двамата US-конгресмени, когато му наредиха да отсвирва окончателно Южен поток. Като ударен от ток бе и Влади Горанов – едва промълви, че поисканите промени не били в дневния ред на кабинета.
Триото работодатели се пробва - ако мине, екстра, ако не мине - продължаваме напред. Ако Бойко им угоди обаче, в очите на избирателя моментално ще се превърне в народен изедник, отстъпник от обещанията и, разбира се, лъжец. Та нали с триста зора вдигнаха минималните пенсии, сега какво правим? Ако им откаже - значи е социалист, ляв или каквото и да е, но не и десен, за какъвто дава мило и драго да го смятат, бягайки от сянката на старата си партийна книжка. Както се превръщат в непоправими комунисти всички, които дръзнат да противоречат на триото в медиите и социалните мрежи.
Подобно поведение щеше да бъде посрещнато с остро негодувание и камъни, в което и да е друго общество, в което, за разлика от нашето, хората още не са изгубили елементарния си рефлекс за самоуважение. Да не говорим, ако исканията на работодателите бяха приети. Какъв по-голям политически дюшеш за БСП от настоящата ситуация?! Но те маркират някакъв измислен дебат за прослуженото време и бършат чинията на Бузлуджа. Защо? Нали са леви? Това е толкоз просто и логично, както казваше убитият преди 75 години техен идол. Как очаквате партията на левите милионери да скочи на работодателите. Та нали са едни от тях.
Пренията между работодатели и синдикати съвпаднаха времево с просташката изцепка на един друг футболен бос, не Домусчиев, който заяви за собствените си играчи: Не може банда гейове да ми дава наклон на оная работа. Това е положението. Във всяка една конфликтна ситуация още от зората на демокрацията родният бизнес излиза с тезата, че който плаща, той поръчва музиката. От мутрите, та до наши дни. Няма да спорим за това. Работодателите също имат своите доводи да искат промени. Но можеха да ги поднесат в друг стил, далеч по-деликатно.
Когато в най-бедната страна в ЕС се настоява за сваляне на минималната заплата, а за най-голямо зло се сочат синдикатите и всичко това гарнирано с обидни квалификации от хората с парите, говорим за напускане на реалността. Каквито и реалисти да са нашите герои. Уважаеми работодатели. Когато е ясно, че българинът скоро няма да се зарадва на приличен стандарт, дайте му поне малко нормално отношение. Толкова ли е трудно. В противен случай все повече порядъчни хора ще бъдат заклеймявани като комунисти, когато дръзнат да ви опонират, макар и от дистанция...