Стоянович: България прилича на Париж от 1920 г., когато всеки втори таксиджия се представя за руски милионер

Според Агенцията по заетостта търсенето на квалифицирани кадри със средно и висше образование все повече спада, тъй като има нужда от неквалифицирани кадри.

„Забелязвате ли, че търсенето на депутати се увеличава? Трудно се намира човек да ти изкопае канал, обаче иначе да ти даде акъл от телевизията, облечен като стрелочник в тъмносиньо костюмче и леко зализан глуповато като за депутат, всеки е готов“, коментира тази новина историкът Петър Стоянович пред бТВ.

„Това изследване доказва една много ясна тенденция, на която в България продължаваме да не обръщаме достатъчно внимание. И това е фактът, че пазарът на труда отдавна има други закони и очаквания. Ние продължаваме да бълваме безработни висшисти или неудовлетворени притежатели на дипломи“, каза Стоянович.

Според него в момента България прилича на Париж от 1920 г., когато всеки втори таксиджия се представя за руски милионер, който е избягал от болшевиките и „от немай-къде е станал таксиметров шофьор“.

„В България всеки е висшист по някакъв начин. Тази наследена от соца традиция – „Мамо, учи, за да не работиш“, вече окончателно се е превърнала в преследване на някакви дипломи. В усвояване на някакви висши образования във всички градове и паланки. Ние на глава от населението сме една от държавите с най-много университети. Половината - напълно безсмислени“, смята историкът.

По думите му в България всеки иска да бъде чорбаджия, а никой – ратай.

„Ние сме родени с ясното съзнание за „обидни“ и „непрестижни“ или не професии“, каза Петър Стоянович.

„У нас средностатистическият занаятчия иска да стане поне зам.-министър. Той цял живот не мисли за това откъде да намери по-добри краставици да продава, а живее с мисълта, че не иска да бъде зарзаватчия, а иска да изследва Космоса, Антарктида или да бъде специалист по ядрена физика и цял ден да смуче молива на бюро“, каза още той.

Според него в момента у нас на пръсти се броят истински престижните професионални гимназии.

Според Стоянович да си "чантаджия" не е много по-различно като творчество, отколкото да бъдеш един среден занаятчия.

„Проблемът е като започнем да не можем да намираме лекари и като легнеш под ножа на някого и онзи като се чуди от ляво надясно ли да те почне и как да те шие – бод зад игла, и се озъбиш в патологията. Тази работа дотам ще стигне“, каза още историкът.

„Утре няма да има кой да закърпи една обувка, няма да има кой да поправи каквото и да е. Има цели сектори, в които никой не сменя болтчето, а хвърля на боклука цялата част и казва няма да се разправям. Дай от магазина новото. И ето стигаме до една патова ситуация, в която отдавна се намира и нашата държава. Не сме единствените“, смята Петър Стоянович.