А бяха времена, когато приемахме еколозите като безкористни радетели за природозащитни каузи. Щом съобщаваха, че се гласи протест, асоциативно го свързвахме с еколозите. И обратното - чуехме ли информация за еколози, представяхме си протест. Нещо като взаимовръзката между Ленин и Партията при Маяковски. Протест за чиста природа. И смятахме без особена борба на мотивите, че те, еколозите, са прави. По презумпция. Това бе нещо естествено. Зелените организации имаха и симпатиите на неутралните политически фенове, когато се включваха в такива или онакива предизборни кампании, като бдящи за чистотата на природата нейни пазители. И най-вече, хората вярваха в чистите им помисли.
Днес сме свидетели на уникален момент, в който протестиращи и еколози са смъртни врагове. Всичко се промени. И това тръгна от момента, в който бавно и полека започнаха да се прокрадват информации за финансирането на последните вълни "зелени". Дълги списъци с умопомрачителни цифри и дейности, в които причинно-следствената връзка и здравия разум си дават тежка битка. Неравен двубой, в който накрая умира логиката, прободена от отровния рог на защитен бръмбар.
Всички знаят за какви суми става въпрос, за какви "мероприятия" говорим и никой не го е отрекъл. Когато по такъв умопомрачителен начин играе парата, логично наеженото от страховете за поминъка си население не желае да седне на една маса с новите еколози. И дори да ги чуе отдалече. Според нашия финансов министър справедливостта може и да е класово понятие, но когато едни получават чудовищни пари, за да броят брадавиците по хобота на триухия петоносец, а други не могат да си сложат ограда, защото същото създание ще се спъне в нея, нещо не е наред.
Нещо генерално е сбъркано, но не и случайно. В ход е изграждане на нова прослойка от еко-бенефициенти. Изпълнителите на платените каузи са имитатори на гражданско общество и задушават реалната му поява, която се чака толкова години. Платени еколози, платени протестъри – често припокриващи се като имена в двата „бранша“. Няма как това да бъде будната съвест на нацията. Трагикомичният резултат от действията на тези „предприемачи“ е, че когато някой с реални проблеми и празни джобове излиза на истински протест, предварително се налага да обяснява, че гневът му е спонтанен, а не платен.
Ако евро-бюрокрацията изисква да попълваме формално някакви графи и таблици с обявени за застрашени от изчезване безценни твари, подобен филм гледахме и в зрелия соц. И знаем как свърши. Така и управлението на държавата се превръща в досадна формалност, а желаещите да се захванат с политика и уж благородни каузи, го правят единствено за да се наредят на опашката за бенефициенти. Е, няма как спонтанните да седнат на една маса с платените.