Докато не въведем превантивните механизми на предварителния контрол колкото и дела за корупционни престъпления, свързани с обществени поръчки да имаме, все ще бъдат малко, на фона на реалния обем на това явление. Така главния прокурор Борис Велчев коментира пред Ренета Николова в интервю за БНТ изнесените през седмицата от БСК данни,че корупцията в сферата на обществените поръчки се е увеличила.
Според Велчев по аналогия с оправдания стопански риск в Наказателния кодекс трябва да бъде включен оправдан медицински риск, за да се знае от кой момент нататък може да се търси виновно поведение на лекаря. Той обаче предупреди ,че ни предстои дълъг път преди да имаме нов Наказателен кодекс.
В условията на икономическа криза нараства престъпността и най-вече определен тип престъпност, свързана със собствеността на гражданите. Според Велчев статистиката, която ще бъде представена пред НС в началото на следващата година ,касаеща 2011-та вероятно ще покаже динамика на тази престъпност. Според главния прокурор кризата е период на изпитание не само за икономиката, но и за правораздавателната система, която трябва да покаже,че има капацитет да се грижи за правата на гражданите.
Господин Велчев, обикновено в края на годината всеки прави равносметка на това, което е свършил. Каква беше тази година за българската прокуратура?
Мога простичко да отговоря, беше трудна година, трудна в много отношения, трудна и с оглед обема на работата, която предстоеше пред нас, трудна и с оглед на очакванията, които имаше към нас. Трудна и с оглед с нещо, което не бива да крием – един много тежък, като констатация доклад на ЕК, който съдъжа доста критични препоръки към нас. Но хубаво е когато осъзнаеш трудностите, да потърсиш начин за тяхното преодоляване, и аз се лаская от мисълта, че намерихме редица правилни посоки, в които да работим в следващата година. Убеден съм, че от онова, което ще направим оценката на Европейския съюз догодина по това време ще бъде различна, или поне това е надеждата ми. Убеден съм, че ще можем да защитим една ефективна работа в края на годината, защото ние пропускаме този факт, но всяка година в България около 50 хиляди души / това е порядъка в последните няколко години/ получават справедливо възмездие. Помиселете си за жертвите на тези 50 хиляди осъдени лица. Помислете си за това, че нашия труд, труда на полицията, труда на съда, на следователите е спомогнал те да получат онази защита, която държавата е длъжна да им осигури. Т.е. със смесени чувства ипращам годината, от една страна имаше много трудности, имаше, разбира се, критични бележки към нас, от друга страна имаше и не малко постигнато. И ми се струва, че като помислите ще се сетите за повече осъдителни присъди по знакови дела, отколкото оправдаване.
Какво бихте определили като успех и какво е нещото, в което не успяхте?
Не е добре ние да сочим собствените си успехи, но ще дам един пример, от който може да се направи определен извод. България беше домакин на годишната среща на прокурорите, които работят по делата на ОЛАФ. Изборът на България, се надявам, че не е бил случаен. Той беше признание за усилията, които положихме и за постигнатите резултати. И аз с удоволствие отчетох пред нашите колеги от целия ЕС, пред ръководството на ОЛАФ факта, че през 2006 г. България нямаше нито една осъдителна присъда за престъпления по еврофондовете, както ги наричахме по простичко, а за миналата година осъдителните присъди са 175, има и 5 оправдателни. Това показва, че междувременно е натрупан сериозен капацитет, сериозна опитност е била създадена и един проблем, който системно беше сочен като, като структурен за България ми се струва ,че вече го няма. Това е едно от нещата , с които бихме се похвалили. Не е редно да се хваля с контретни присъди. Макар че през тази година имаше и присъди по знакови дела, които са конкретни. Надявам се, хората ги помнят. А това, което не можахме да направим, за съжаление, ще продължаваме да не можем да го правим и през следващите години- да обясним с какво се занимава прокуратурата. Хората продължават да смятат, за съжаление, че прокуратурата се занимава с всичко, продължаваме да носим общественото неодобрение за проблемите във всички обществени сфери. И това води до едно свръхочакване, което аз мисля, че никога няма да можем да оправдаем. Рано или късно, обаче, в една правова държава, в която има и правна култура у хората, те ще знаят какви са ангажимеантите на прокуратурата и ще оценяват постигнатото, според тези ангажименти, а не според някакви имагинерни очаквания. Не очаквам, обаче това да стане скоро. Реалист съм.
Понеже казахте, че вече можем да се похвалим с присъди. В понеделник бяха изнесени данните от едно изследване на БСК , в което се казва, че корупцията в сферата на обществените поръчки драстично е нараснала и поръчките се печелят от хора близки до властта?
Не зная методиката, която е използвана за това изследване. Допускам, че е използвана надеждна методика, защото организацията, която цитирате е достатъчно авторитетна за да приемем онова, което те казват за достатъчно тревожно. Аз нямам наблюдения делата в прокуратурата, свързани със злоупотреби с обществени поръчки да са нараснали лавинообразно. Но това е, струва ми поводът да си зададем въпроса съществува ли у нас нужния ефективен превантивен механизъм, за да не се стига до престъпления, които имат за предмет обществени поръчки. И отговора ми е – не, не е постигнат този механизъм. Аз си позволявах тези неща да ги пиша публично и по вестниците преди години с надеждата да се обърне внимание за необходимостта в България да бъде въведен един друг принцип, не принципа на последващия контрол, както е сега, не са да се опитваме да залепим гърнето, след като то е счупено. А принципа на предварителния, на текущия контрол, образно казано, да не позволим да се чупи гърнето. Докато не въведем тези превантивни механизми колкото и дела за корупционни престъпления, свързани с обществени поръчки да имаме, все ще бъдат малко, на фона на реалния обем на това явление. Ако контролните органи, Държавната финансова инспекция, органите на Сметната палата, на Вътрешния контрол, вътрешния одит, икономическа полиция се активизират, ние на свой ред също ще участваме с нашата работа и ще водим съответните досъдебни производства. Но пак повтарям, с досъдебни производства, с наказателна репресия няма да преодолеем това явление. То се преодолява единствено и само с превенция.
Казахте превенция, основният закон, уреждащ материята на обществените поръчки е ЗОП.През тази година той претърпя поредната си трансформация, сега пак се чакат нови промени. Има ли нещо, което да гарантира именно превантивния контрол, като напр.типови договори за търговете?
Няма да си позволя да давам каквито и било препоръки по това как да се структурират процедурите за обществени поръчки. Тъй като не искам да изглеждам популист, не съм специалист в тази сфера. И ми се струва, че конкретните препоръки трябва да ги дават хората, които са запознати с механизмите на тези процеси в детайли. Аз имам по-друг, по-широк поглед, ако щете. И този поглед още веднъж потвърждава у мен това, което преди малко казах – ако ние не въведем механизмите на предварителния и текущия контрол, ако не направим така, че да не се размива по повърхността сключването на неизгодни сделки при обществените поръчки, ако ясно очертаем отговорностите на експертите, които подготвят документите, които да подпише съответния министър, административен ръководител или кмет, ако не е ясно до къде стига тяхната отговорност и от къде започва неговата отговорност, ако продължаваме да позволяваме едните да се оправдават с другите и отговорността непрекъснато да се размива, мисля, че особена ефективност няма да има. Но да давам предложения за усъвършенстване на законодателството не бих си позволил.
Напоследък на обществено внимание е и един друг актуален въпрос. За съжаление той е свързан с поредица от случаи с трагичен изход, резултат от лекарска грешка или небрежност. У хората остава впечатление, че тези случаи остават безнаказани.
Не е вярно това. Това е част от кампания да се правят внушения и обобщения. Няма дела за лекарски грешки, които убиват деца и са ненаказани. В подобни твърдения има най-малкото два сериозни пропуска – първо, че е дълбоко неетично, непонятно за мен, като гражданин, как е възможно да се обобщават подобни неща за цели съсловия, включително и за най-благородното съсловие, каквото е лекарското. Това демонизиране на лекарите, което се случи в последните няколко месеца за мене е непонятно, аз не мога да си го обясня. За съжаление, лекарският труд като вид човешка дейност не е имунизиран от грешки. Там грешките са, разбира се, особено значими, понякога фатални. Но тук трябва да се знае, че и сега има сериозни механизми, които позволяват да търсим отговорност на лекарите, които по непредпазливост, да не дава Господ, но понякога са причинили вреда на своите пациенти. Не зная каква е точната статистика, но през тази година има доста осъдени лекари. Това е нещо, което се подценява. На нас обаче ни се иска механизмите, чрез които ние можем да преценяваме лекарските грешки и да видим до колко те се дължат на пропуски на лекаря и на виновно негово поведение, макар и непредпазливо, и до колко са плод на случайно обективно стечение на обстоятелствата, да бъдат закрепени в законодателството чрез един принцип, принципа на оправдания медицински риск. Както в момента НК предвижда оправдан стопански риск. Така по аналогия с него ми се искаше да бъде включен и оправдан медицински риск, за да се знае от кой момент нататък, можем да търсим виновното поведение на лекаря. Ние имахме обсъждания и с ръководството на Министерство на здравеопазването, и с Лекарски съюз, като че ли имаше известна чуваемост на подобна идея. Вероятно покрай общото напрежение през последните месеци, кризата която измести центъра на всичко в парите, другите неща бяха позабравени, надявам се да им дойде времето.
Как кризата се отрази на престъпността? Промени ли се динамиката и, видовете?
Е,не искам да се правя на криминолог, макар че тези неща са описани отдавна в литературата, очевидно е, че когато има икономическа криза - нараства престъпността и то нараства определен тип престъпност, свързана със собствеността на гражданите. Убеден съм, че статистиката, която ще представя в НС, защото предстои да обобщим цифрите за 2011ги в началото на следващата година да ги представя пред Парламента, вероятно ще покажат динамика на тая престъпност. Не искам да гадая с какъв процент. Кризата е период на изпитание не само за икономиката, но и за правораздавателната система. Това е моментът да покажем, че тази система има капацитет да се грижи за правата на гражданите.
Зачестилите напоследък палежи на коли вероятно са именно проявление на този вид престъпност.
Тези престъпления в никакъв случай не са нещо ново. Може би само мащабите са по-различни, отколкото в предишни години. Винаги има палежи. Аз съм скептик относно това да търсим в случващото някакъв дълбок вселенски заговор. Мисля си, че една част от тези палежи могат да имат простичко обяснение, да са свързани с междуличностни отношения, друга част -с особеното психическо състояние на част от извършителите, трета част – с желанието да се копира и с това, че в момента всички говорят за подобни неща и е модерно да се извършват такъв вид престъпления, в някакви такива, хулигански да ги наречем, среди. Докато не си изясним всички факти всяка една версия има право на съществуване. Но данни за това, че става дума за някакво терористично посегателство срещу държавата на този етап няма.
Има ли необходимост от належащи промени в законодателството, които касаят работата на прокуратурата?
Вижте, не знам кое е най-необходимото, тъй като има много необходими неща. Трудно мога да ги приоритизирам, но те каквото и да кажа сега биха били в една посока. Има необходимост от това прокуратурата да се разтовари, има необходимост от това да има един ясен баланс между отговорностите на административните органи и органите на правосъдието. Има необходимост част от деянията, които сега са престъпления да бъдат ефективно санкционирани по административен ред и да не губим в досъдебното производство ресурс и голяма енергия за неща, които могат да бъдат санкционирани много простичко от контрола на системата. Това е основния проблем. Докато този проблем не се реши, мисля че ще бъдем обречени да очакваме страшно много от прокуратурата, от полицията, от разследващите органи без да си даваме сметка всъщност какъв обем работа те са принудени да извършват ежедневно. Този обем работа е огромен, той на някои места , например в София, казвам го съвсем открито, е преминал границата на разумното натоварване. И ако все още прокуратурата не се е срутила, това е заради огромната вътрешна дисциплина на колегите и техния професионализъм. Но не можем дълго времеда разчитаме на това. Трябва и някой да помисли за органите на полицията, за разследващите органи, за прокурорите, за съдиите, разбира се. Защото този конвейр в който ние превърнахме правораздаването направи така, че все по-малко е валидна старата мисъл, че правото е изкуство на доброто и справедливото. От изкуство то се превръща в занаят. Иска ми се този процес да спре.
Какво се случва с новия Наказателен кодекс, докъде стигна работата по проекта, ще го има ли скоро?
Надявам се да го има, но аз никога не съм имал илюзията, че написването на нов НК е лесна работа. Това е изключително отговорна задача, голямо професионално предизвикателство за неговите автори. Знам, че има значителен напредък, използвам повода да поздравя ръководителя на авторския колектив проф. Стойнов, който работи по изготвянето на проекта. Той е изключителен български учен ,пеналист, но не бива да очакваме, че работната група ще напише закона и той ще бъде приет в непроменен вид в НС. Очевидно е , че предстои едно много тежко обществено обсъждане. Ще трябва да се измисли философията на закона, ще трябва да се проектира една специфична държавна политика в неговите разпоредби. Предстои ни дълъг път преди да имаме нов НК.
Какво е предизвикателството пред главния прокурор през следващата година и пред българската прокуратура?
Знаете ли, мисля си, че то няма да бъде по-различно от предизвикателствата, с които се сблъскахме тази година. Разбира се, има дела, чиито финал очакваме да се случи през следващата година и ги чакаме с нетърпение, за да видим дали сме се справили, дали съответните осъдителни присъди ще влязат в сила. Има нови дела, които се образуваха през тази година и чието развитие следващата година се надяваме да бъде в посока на събраните обвинителни доказателства. Защото в крайна сметка нашата работа е справедливо, безпристрастно до обвиняваме, но когато сме убедени в обвинителната теза да я отстояваме до край. Очаквам едни по-добри резултати от гледна точка на това, че през 2011 г. мъничко дебюрократизирахме прокуратурата, опитахме се да намалим вътрешното напрежение в системата, да свалим част от задачите, които бяха непривични за прокурорите. Опитахме се да ги освободим от необходимостта да правят предварителни проверки в много случаи, направихме нова философия на специалния надзор, който се превърна по-скоро в методика за помощ и подкрепа, отколкото контролна методика. Има и други неща, които предстоят да направим през следващата година. Но знаете ли, в нашата работа няма количествени измерения. Никога не е достатъчно. Каквото и да направиш винаги изглежда малко.
Какво ще пожелаете на българските прокурори за следващата година?
Аз искам първо да им благодаря, за тази изключително напрегната, но като цяло струва ми се, много успешна година. Искам да им благодаря за огромните усилия, които положиха, защото само заради техния изключително професионален и всеотдаен труд системата на държавното обвинение все още работи. Искам да им обещая, че няма да забравя това, което те правят и ще го напомням постоянно на тези, от които зависи решаването на този проблем, че българската прокуратура търпи, понася, носи огромни тежести, но има един предел, след което отговорността за това, че ще има проблеми с наказателното правораздаване си е чисто политическа.