Оставям настрана, че подобни изказвания от подобно официално лице - на подобно посещение, не могат да се случат в никоя друга европейска страна. Българо-руската олигархия е все по-открито, все по-нагло и все по-безнаказано на власт. И не просто на власт - а на все по-безгранична, монополна власт. Искам да отбележа една част от изказването на Сотир Цацаров,
което се отнася до "получателите на грантове".
Това коментира в профила си във Фейсбук Огнян Минчев.
Когато маргинали като Волгин от държавното радио говорят за "грантаджии", това е недопустимо, но все пак минава под рубриката "свобода на словото". Същото се отнася и до многобройните лаещи жълти медии на хибридна разкладка. Но когато главният прокурор на една демократична страна започне да прави - и то системно - подобни изказвания, нещата са отишли прекалено далеч. Сотир Цацаров обича да притежава цялата власт.
И не понася тези, които му сочат границите на властта, допустима за него. Но той няма право да използва обидни квалификации срещу български граждани, които законно и професионално изпълняват своите задължения, оспорвайки утвърдени законни форми на финансиране на тяхната дейност. Кои са "грантаджии"? Тези, които работят с проектно финансиране от западни фондации на пазара на третия сектор. Тогава какви са тези - мнозинството от българския бизнес - които работят с грантове от европейски кохезионни фондове?
Какви са тези, които получават тлъсти рушвети от "Газпром"
и от останалите корпоративно-политически източници на великодържавна олигархична власт в Москва? Въпросите могат да продължат. Злоупотребата с власт в България преминава определени критични нива, което е ранно предупреждение за предстояща криза. Никой, или много малко хора - искат подобна криза. Но е необходимо озаптяване на самозабравили се властници - от всички клонове на властта. И по-кротко с "грантаджиите" - защото съществуват множество схеми на финансиране на олигархичния елит, които няма да издържат проверката на каквото и да е истинско публично осветляване. Една лъжа, повторена 100 пъти може за кратко да играе фалшивата роля на истина. Но самата истина рано или късно успява да поеме своята дължима и безкомпромисна роля.
*Заглавието е на редакцията