Комисията по досиетата е ненужна. Така смятат точно половината от участниците в анкета на Факти, проведена през уикенда. Общо в допитването се включиха 780 читатели. 40% от участниците смятат, че дейността й води само до безсмислено прахосване на пари, а според още 10% единственият резултат от нейната работа е допълнително разделение на и без друго изпокараната ни нация.
Въпросната комисия съществуваше под различни имена през годините на прехода и дейността й се характеризираше с периодичното вадене на картончета за принадлежност към бившата Държавна сигурност. Които от своя страна отваряха още повече въпроси, отколкото даваха отговори. Уличените в това или заявяваха, че се гордеят с дейността си в полза на държавата, или отричаха, като обявяваха картончетата за изфабрикувани. Някои дори се представяха за жертви на режима - имам картонче, значи мен са ме разработвали и клепали.
Знайни и незнайни герои, членове на комисията, изкарваха точки за пенсия, ровейки из прашните чекмеджета с мръсните тайни на зрелия соц. Най-коментираното име, което се свързва с бъдещото шефско място в комисията, е това на скандалния депутат от ГЕРБ Антон Тодоров. Управляващите явно са решили, че нагонът му към факсимилета, архиви и ксерокопия напълно покрива изискванията за длъжностната му характеристика.
Каква ирония на съдбата! Спряганият за бъдещ шеф на комисията измина пътя от яростен критик на Борисов към всеотдаен премиерски рупор. Остава мистерия, каква е съдбата на непродадените бройки от книгата му "Шайка: Бойко, Цецо, Росен и другите". Докато предишният повелител на картончетата, Методи Андреев, измина обратния път - от безрезервен защитник на политиката на ГЕРБ, като депутат от гражданската листа, до извънпарламентарен опозиционер, потънал заедно с кораба на разединените градски десни. Защо Андреев разлюби Борисов си остава мистерия, която вече едва ли вълнува някого.
Но, да се върнем към резултатите от анкетата. Една четвърт от гласувалите все пак смятат, че дейността на комисията трябва да продължи, защото е необходимо истината да излезе наяве. А каква е ползата от тази истина? При условие, че така и не стигнахме до някаква форма на лустрация, то сведенията за нечия съпричастност към бившите тайни служби си остават просто една дъвка. Гума за джвакане, както казват сърбите. Да имаме какво да дъвчем в Ганковото кафене.
"Ах, колко хубаво го е написал Кеворкян...", възкликва някой. "Да, ама той е бил агент Димитър", репликира го друг. Нещо, което Кеворк категорично отрича при редките си изявления по темата. "Хубаво говори Коритаров, умен мъж...", казва трети. "Махни го бе, той е агент Алберт", попарва го четвърти. Ето, това е резултатът от работата на комисията - инкубатор на лакърдии и чесало за езици.
И да има, и да няма комисия, властта така или иначе е пълна с ченгета. Така смятат 18% от анкетираните. Та нали единственият наш президент, избран пряко от народа, който изкара два мандата, уж си бе купил фабрика на 9 септември, ставайки сътрудник на службите в навечерието на 10 ноември 1989. Нали настоящият вицепремиер и военен министър също е сътрудничил в качеството си на историк. Дългогодишният шеф на НИМ, който тези дни подаде молба за пенсия, е в подобна ситуация. Случайно или не и тримата са свързани с Македонския въпрос и се гордеят с работата си в полза на държавата. А колко са останалите във властта, за които по ред причини никога няма да разберем, че са били съпричастни към тайните служби...
Така че без лустрация дейността на комисията остана просто една говорилня и държавна ясла, на която се хранеха и явно ще продължават да го правят, безчет чиновници.
Соломоновското решение, което предложиха от левицата - да се създаде нещо като музей на досието, с което хем тази страница да се затвори, хем да не се забравя, бе одобрено от едва 7% от участвалите в анкетата. Напук на представата за българина, че е цар на половинчатите решения.
Всъщност цялата комисия е едно половинчато решение. Родена със заложения порок, да ражда половинчати резултати, да сее интриги, да пали скандали и да хвърля прахоляк.
Ще ви посочим част от онези, но не можем да им направим нищо. Е, кел файда тогава...