Преди дни говорителката на руското външно министерство Мария Захарова поиска българските власти да заловят и да накажат този, който за пореден път е боядисал част от Паметника на Съветската армия в София.
В разширено изявление тя каза, че поредното оцветяване на спорния монумент в нощта на 31 октомври било придружено с изписване на антисемитски лозунги.
"Тази постъпка е особено цинична в светлината на това, че в годините на Втората световна война, благодарение на нашите воини, стана възможно да се предотврати депортацията на евреите от България и така да се спаси животът на 50 хиляди души от неминуема гибел", казва Захарова.
Странно защо говорителят на външно министерство премълчава потапянето на кораба „Струма”.
На 24 февруари 1942 г. в района на Босфора съветската дизелово-електрическа
подводница „Щ-213” торпилира плаващия под панамски флаг български кораб „Струма”,
Руската военна историография и до днес се мъчи да оправдае това престъпление срещу граждански плавателен съд - "Щ-213" атакувала всъщност друг български кораб, а „Струма” се натъкнала на плаваща мина. Безуспешно. Трагедията със „Струма” е известна по цял свят, в Израел и до днес почитат паметта на жертвите. В два града Ашдод и Халон има мемориали.
Темата за мястото на България в преселването на евреите от Стария континент към Обетованата земя е все още слабо изследвана, припомня в. „Морски вестник”.
Проф. Юрген Ровер обаче твърди, че от предприетите за периода 1934 – 1939 г. общо 49 начинания с бежански кораби за превозване на 21 700 души, 20% са тръгнали от български пристанища.
„Струма” е извън тази статистика. Построената през 1867 г. в Нюкасъл, Англия, тримачтова яхта „Корнелия” отначало е притежание на маркиза на Лондондери. След това сменя няколко корабособственика и от Гърция идва в България през 1934 г. под името “Македония”. Тук през 1940 г. става собственост на “Струма” АД, пременуван е за последно, сменен му е флагът с панамски и е преоборудвана за превозване на евреи бежанци. Ремонтът започва под ръководството на Антон Прудник. През 62-годишния си живот той е капитан на повечето големи български търговски кораби, известно време е и градоначалник на София, но получава и четири смъртни присъди за противодържавна дейност. Три пъти отървава въжето, но четвъртата му смъртна присъда е изпълнена във Варненския затвор на 1 август 1942 г. Обесен е като атентатор и агент на съветското разузнаване.
Под панамски флаг и под командването на Горбатенко
„Струма” отплава на 12 декември 1941 г. от Констанца.
Разчитат, че пътуването до Истанбул ще продължи не повече от 14 часа. Затова нямат големи запаси от храна и вода. Нямат и спасителни средства. Монтираният двигател втора употреба (изваден от потънал кораб) след авария замлъква и корабът стига до Истанбул едва след 4 дни, влачен от буксир. Повече от седмица екипажът полага безуспешни усилия да поправи двигателя. На 24 декември Горбатенко уведомява пристанищните власти, че „Струма” не може да продължи пътуването си. Тъй като намиращите се на борда бежанци нямат разрешение от британските институции за влизане в Палестина, турските власти отказват да ги пуснат и на брега.
Когато преговорите между „Джуиш Ейджънси” в Ерусалим и британската администрация в Палестина по повод бежанците от „Струма” се затягат, на 10 януари 1942 г. Горбатенко отново уведомява пристанищния капитан за ужасяващото състояние на пътниците и за случаи на заболяване от дизентерия. И тогава се случва необяснимото. Преговорите тъкмо потръгват и дават шанс поне децата до 11 години да получат визи за Палестина. Внезапно турското правителство решава да върне „Струма” там, откъдето е тръгнал, въпреки че трябва да бъде влачен на буксир. Влекач наистина е изпратен, но той издърпва “Струма” само на 14 морски мили североизточно от Босфора и го оставя с повече от 760 пътници на произвола на съдбата – без двигател, без отопление (а денят е 23 февруари 1942 г.), без вода и храна.
Турските власти са знаели, че има кой да свърши мръсната работа вместо тях. Точно пред Босфора има район за бойно патрулиране на съветски поводници в Черно море. Ден по-рано тук една от тях потопява турския танкер „Чанкая”. Още на другия ден същата подводница - Щ-213, праща „Струма” на дъното. По чудо оцелява само един от пътниците – Давид Столяр. В спомените си той пише за изключителния професионализъм и морал на българските моряци, които до последната си минута не са преставали да се грижат за пътниците.