Какво означава да живееш на по-малко от 1000 км. от места, където заплатите за един и същи вид упражняван труд са 6-7 и повече пъти по-големи от тази, която ти плащат в твоята страна? При това тези други места и доходите в тях са пряко достъпни поради общата ни принадлежност към ЕС.
Това коментира в профила си във Фейсбук Огнян Минчев.
За обикновените хора всичко това означава
непрекъснато изкушение да заминат - на гурбет или за преселване в чужбина,
след като в България им е трудно да се изхранят и да поддържат минимално достоен живот с парите, които получават за труда си.
За много други българи въобще трудът е непривлекателна възможност, защото разликата между социална помощ (по някакъв повод) и непрестижна работа е 100-на - 200 лева. По интересно е обаче какво означават тези цифри за политическия и предприемаческия елит на България? Може би ще прозвучи брутално, но най-вероятният отговор е този: за българския елит е важно да запази контрол върху територията, а обитателите й не го интересуват много, или даже никак. През последните 25-30 години от
България емигрираха - по различни оценки - между 1,2 - 2,0 млн. души
поради липса на възможност да се прехранват и да живеят достойно в родината си.
Днес лидерите на водещи предприемачески организации яростно се противопоставят на вдигането на минималната заплата (т.е. - на вдигането на заплатите като цяло, поради неизбежната връзка и съотношение на минималната към останалите).
Вместо това, те все по-енергично пледират за вдигане на граничната бариера за имигрантска работна ръка, която да попълни липсата на предлагане на пазара. Тях не ги интересува емиграцията на българите по икономически причини.
Интересуват се от възможността да ги заменят с евтин, полуробски труд за жълти стотинки - каквито в момента плащат и на мнозина сред българите. Дали не си дават сметка тези работодатели, че вносът на украинци, филипинци или пакистанци също няма да свърши работа, защото последните бързо ще разберат, че могат доста свободно да се преместят 1000 км. на запад и да повишат рязко доходите си?
Е и какво от това - тези ще заминат, други ще дойдат.
България ще се превърне в едно перпетуум мобиле за превъртане на нещастници от Третия свят, които ще вършат за жълти стотинки черната работа - месеци или няколко години - и ще бъдат заменяни от нови вълни желаещи да стъпят в Европа на всяка цена. Затова ви казвам - тези хора, нашият "елит", се интересуват само от територията - какъв точно човешки материал я населява, за тях е безразлично, стига да работи срещу заплащане на долната граница на цената за оцеляването си. Само че интересът на тази новоучредена олигархична върхушка и нашият национален интерес са противоположни.
Ние сме заинтересовани от оцеляването и просперитета на българската национална общност - а не от просперитета на шепа негодници. За да оцелее нашата национална общност е необходимо българите да бъдат мотивирани да останат, да работят и да живеят нормално в България. За това е необходимо системно, динамично и съществено увеличаване на доходите на мнозинството хора в България. Омръзнало ми е да слушам икономически авторитети, които твърдят, че това е невъзможно.
След Втората световна война доходите на хората в демократичния свят нараснаха с нечувана дотогава динамика и за две десетилетия превърнаха всички западни страни в общества на средната класа.
Това стана благодарение на определени инструменти за макроикономическа регулация, чрез технологична модернизация и в рамките на определен обществен и политически консенсус около постигането на значими национални цели.
Всичко това може да се проучи и да се приложи с корекциите, които налага нашето време - 70 години по-късно.
За тази цел ни е необходим национално отговорен политически и предприемачески елит. Необходимо е отстраняване на паразитната посткомунистическа олигархия от властта. Г-да "предприемачи" - искате работна ръка от Третия свят? Тогава заминавайте вие за Третия свят - на добър път, няма да съжаляваме особено за вас.