"Обичаме България, но искахме по-добро бъдеще за децата ни"

Автор: Биляна Михайлова

Мила Димитрова е родена в София, завършила е Техническия университет със специалност инженерен и продуктов дизайн. Още по време на магистратурата започва работа във фирма за висококачествени италиански мебели, със съпруга ѝ имат и малка галерия за представяне на български автори. Но в един момент слагат край българския живот и заминават за Германия – за град Гютерсло.

Вече осем години са на новото място и търсят своето място в Германия – отново в сферата на мебелите и дизайна. В Гютерсло някои от идеите им изглеждат по-екстраваганти, но местните хора с удоволствие влизат в магазина на Мила за вътрешен дизайн и му се радват, както пише местната преса. За Мила радост би било да предлага на клиентите си проекти за цялостно обзавеждане – а не само мебели и аксесоари, но когато посоката е ясна, пътят към нея изглежда вероятно по-малко труден.

Когато тръгнахме за Германия знаехте ли в самото начало какво точно искате и дали през годините ви е минавало ли през ума да се откажете?

„Исках по-добро бъдеще за децата си – това е единственото, което знаех на тръгване. А щом децата ни са добре, значи и ние сме добре. В България също сме били добре, но така преценявахме ситуацията, че не можем да се борим и че нищо не можем да променим - по-добре да търсим промяната някъде другаде. Не, че не обичаме България, но истината е, че искахме да успеем да осигурим по-добро бъдеще за децата си. Зарязахме абсолютно всичко, от България не сме взели нищо, апартаментът стои недокоснат. Просто тръгнахме и тук започнахме действително от нулата. В първите години съм работила – както съпругът ми, така и аз – във фабрики, паралелно започнахме да учим езика. За да практикувам езика, съм ходила да правя сладки или да шия с по-възрастни дами, за да мога да контактувам с тях и да практикувам езика, за да стана по-добра. Дипломата ми беше призната - и това беше сложно, отне месеци, а след това сигурно поне 100 молби за работа съм пратила из фирми тук в района. Беше много трудно – само откази, но след всеки трябва да се изправиш и да продължиш напред - да търсиш работа. Беше ми даден шанс от една германска фирма, в която работих две години, но след това тя смени собственика си и за мен вече нямаше място там. Заради това решихме просто да скочим в студената вода и да се впуснем сами в тази работа, която ми доставя и основно удоволствие в живота – магазинът ни вече е на три години.

Стигали сме до момент, в който трудностите да са толкова много, че казваш – не, не може да стане по-зле, но в крайна сметка не сме се отказвали. Не е лесно, абсолютно мога да кажа, че не е – това е ежедневна, ежечасна борба. Дойдохме, без да знаем грам немски. Съпругът ми дойде една година преди нас, за да може да организира преместването - с малки деца не може да тръгнеш просто така. Имало е трудности във всеки един момент – нищо не се е случило от първия път.

Установихте ли разлика в изискванията и предизвикателствата между България и Германия?

Тук е по-подредено и е много по-лесна процедурата. Научих се да бъда по-спокойна, без да губя смелостта си. И няма стрес – стресът не е толкова голям, колкото беше например в София. Тук човек е спокоен да планира нещата си.

Имате желание да научите хората в Гютерсло да харесват по-ярките цветове за обзавеждането на домовете си, доколко се получава това за момента?

Всеки ден е различно, хората, които влизат, са различни. За мен магазинът за мебели не е основното - искам да проектирам и да покажа на хората, че с малко помощ могат да си спестят много разходи, много грешки и да изградят дома си по собствените си правила - така че да им е перфектно и удобно. Искам да направя съвкупност между проектирането и мебелите. Имаме много богата гама от продукти, която ми позволява да проектирам и да изградя едно цяло – жилище, ресторант или хотел. Това спестява много време и средства. Искам и да изградя партньорска мрежа от подобно мислещи архитекти, с които да можем да работим заедно.

А по какъв начин се стремите да убедите жителите на Гютерсло в това, че могат да оставят във вашите ръце обзавеждането си?

Показвам им проекти, като услугата ми е безплатна - това също е част от начина, по който искам да ги убедя да не се страхуват. Предлагам безплатно проект за цялостно обзавеждане, стига мебелите да бъдат закупени от нас. Имаме клиенти, но не са достатъчно – в малките градчета новото е непознато, несигурно и по-скоро не биха му се доверили, отколкото на нещо, което вече е познато. Има нужда от време.

Казвате, че сте дошли в Германия заради бъдещето на децата си - виждате ли го вече?

Развиват се добре, което е важното за нас. Те са още малки – на 10 и на 11 години са, ще ги оставим, когато пораснат още малко, сами да се насочат. Бих се радвала, ако се насочат към сферата на мебелите и дизайна, защото това е нещо, което носи удоволствие, може добре да се печели, спокойно е като работа и дава възможност да се срещаш с много и с много различни хора. Виждаш накрая резултата и как хората са доволни. Мен това много ме е зареждало винаги – изграждането на приятелска връзка, която остава във времето и след приключването на работата.

Какво бихте посъветвали тези, които биха се впуснали по същия път като вас?

Да бъдат готови за трудности, да имат сила и да вярват в това, което искат да постигнат. Не е лесно, за което ще дам конкретен пример – в началото решихме да пробваме със съществуващите в Германия програми за насърчаване на малкия бизнес. Те се рекламират с думите – помагаме на малкия бизнес, на смелите идеи, на смелите хора, на които искаме да помогнат да си стъпят на краката и да развиват собствен бизнес. Само че е трудно дори да се уговори час за обсъждане на възможностите, когато стане ясно, че си от друга държава, след което всъщност се оказа, че тези програми не са за нас - винаги намираха причина за отказ. Разработих бизнес план, за да го представя на Банката за развитие, която се занимава именно с такива проекти, субсидира млади бизнеси – но не стигнахме дори до разговор, понеже ми казаха, че не отговаряме на условията. Аз бях безработна в този момент и ми казаха, че като безработна не мога да получа такава помощ, а съпругът ми като работещ на цял работен ден също не може да получи такава помощ.

Има и организации, които бяха открити за помощ – даваха ни информация какво трябва да направим, каква регистрация трябва да направим, бяха много отзивчиви. Така че има и положителни, и отрицателни неща - просто има хора, които са готови да помогнат, има и хора, които с усмивка са готови да ти откажат веднага, още преди да са се запознали с теб. Ние бяхме подготвени за такова нещо - все пак сме в чужда държава и сме решили да дойдем по собствено желание, никой не ни е карал насила или не ни е поканил.

Не мога да кажа, че е лесно - лесно няма нито тук, нито в България, всичко е свързано с упоритост и труд. Различното е, че тук всичко е по-подредено и човек знае с какво може да се сблъска. Това е нещото, което ни харесва. Има правила и те се спазват почти от всички.