Коментар от Вера Денизова и Огнян Георгиев за "Капитал"
Тайни комитети, подписки, автономия, независимост, отцепване. Българските медии развихриха докрай и без това невъздържаната си фантазия тази седмица покрай изказването на един възрастен човек от Монтана, който съобщи, че иска Северозападна България да се отдели от страната и да се присъедини към Румъния.
Борислав Каменов вероятно е доволен от вниманието към него, което предизвика. Но неговото сравнително безопасно избухване надали е последният проблем, който България ще има със своя северозапад. Очевидният факт е, че регионът е рана, която десетилетия наред се инфектира и гангрената е на път да изстиска живителните сили на тази част от страната. Това не може да остане без последствия.
Западането на градове и региони не е нито ново, нито непознато явление. По същия начин, по който някогашните търговски центрове в Балкана са отстъпили мястото си на новите градове, някогашните центрове на индустрия западнаха след затварянето на заводи. Това не е процес, който се случва само в България. Всички страни от постсъветското пространство страдат от него, както и доста страни на Запад. Всъщност в последния кохезионен доклад на Европейската комисия се казва, че има сериозна заплаха от обезлюдяващи се и неконкурентни центрове, чието население изтича към мегаполисите.
Проблемите в трите области, които формират Северозападна България - Видин, Враца и Монтана, са подсилени от факта, че населението на България така или иначе намалява и изтича - към София и на Запад, а стандартът на живот се срина на много ниско ниво, от което започна да се възстановява и ефектите от това не се усещат почти никак там. Ако цялото население на страната е намаляло с 4% спрямо 2007 г. и с 10% спрямо 2001 г., то за Монтана тези стойности са съответно 6,5% и 8%, за Враца 11% и 22%, а за Видин - цели 12% и 24%. Най-големият спад е в работоспособното и образованото население, което се отразява логично и на икономическите способности на региона.
БВП на човек от населението в Северозападна България е с една трета по-нисък от средния в страната, като от 2000 г. насам ножицата се разтваря с всяка изминала година. Средната заплата е с 20% по-ниска спрямо средната стойност за страната, безработицата е по-висока, а инвеститорите по правило заобикалят региона. Най-зле е област Видин, където бедните достигат близо 50% от населението, а средното брутно възнаграждение от години е най-ниското в България.
Това затваря омагьосан кръг - липса на население, липса на инвестиции, които да създават заетост и да вдигат доходите и отново влошаване на демографията. Това, което би трябвало да притеснява много, много сериозно политиците, е дългосрочното влошаване на способностите на този регион. И в трите области – Враца, Монтана и Видин, делът на хората с висше образование е под 20% от населението в работоспособна възраст. За сравнение - в област Пловдив една четвърт от хората са завършили университет. Представител на компания от аутсорсинг сектора разказва, че при разкриването на офис в Монтана лесно са намерили хора с чужд език, но се оказало, че те по-трудно се нагаждат към типа работа в сравнение със служителите в софийския и търновския им офис. Тези проблеми само ще се задълбочават.
Парадоксално, част от проблема на Северозапада е свързан с неговата география – въпреки че се намира между най-пълноводната река в Европа и на границата с две държави, регионът остава "заключен". Това важи за доста градове по дунавската равнина, както и граничните региони - анализ на ИПИ показва, че със сходен проблем са и Силистра и Кърджали.
Основното решение на тази спънка е инфраструктурата. Дунав мост 2 беше най-голямото и важно парче от липсващия транспортен пъзел на тази част на България, но сам по себе си той не може да реши нищо. С кола 200 км до Видин от София се взимат за между 3 и 4 часа. За сравнение - 230 км до Стара Загора се взимат за малко над 2 ч. С автобус за времето до дунавския град може да се стигне до Бургас, а за влакове няма и смисъл да се говори. Изключително трудно е да видиш конкурентните предимства на дадено място, ако не можеш да стигнеш лесно до него.
"Наличието на добра инфраструктура влияе на решението на даден инвеститор накъде да се насочи", казва Зорница Славова от ИПИ.