Казват, че за независимостта той е бил готов дори да влезе в затвора - бившият лидер на Каталуния Карлес Пучдемон. След задържането му в Германия сега това може и да стане. Но Пучдемон няма да е постигнал целта си.
Салвадор Клара е съученик на Карлес Пучдемон. През октомври 2017 година той даде интервю за ДВ - тогава той беше зам.-кмет на родния град на двамата - Амер в североизточна Каталуния. Клара разказва, че Пучдемон отдавна е копнеел за независимост на Каталуния и дори е бил готов "да влезе в затвора заради нея“.
Карлес Пучдемон е второто дете в 10-членното семейство на пекари. Завършва средно образование и се премества в близкия провинциален град Херона, където следва философия. Обикаля Югоизточна Европа и се занимава активно с темата „нации без държави“ по примера на бивша Югославия. Започва да работи като журналист в англоезичния вестник „Catalonia Today" и през 2004 година става главен редактор на изданието. След това той основава каталунската информационна агенция. Карлес Пучдемон говори пет езика.
Влиза случайно във властта
Въпреки интереса си към политиката, Пучдемон попада в нея по-скоро случайно. През 2011 година е избран за кмет на Херона, а 4 години по-късно става председател на влиятелния „Съюз за независимост на Каталуния“. В началото на 2016 година той се издига до най-високия управленски пост в Каталуния, след като една част от правителствената коалиция отказва да преизбере неговия предшественик Артур Мас, обвинен в корупция. Тогава Карлес Пучдемон се оказва приемлива кандидатура за всички в сепаратистката коалиция. Малко по-късно той казва за списание „Шпигел", че идването му на власт станало в резултат на "едно нещастно стечение на обстоятелствата".
При встъпването си в длъжност Карлес Пучдемон произнася думите „времената не са за страхливци“, които са последвани и от дела: въпреки предупрежденията от Мадрид, той продължава с плановете си за референдум за независимост на Каталуния. Гласуването се провежда на 1 октомври 2017 година - акт, който е възможен според испанската конституция, но само под формата на национален референдум, т.е. с участието на всички испанци. Това е добре известно и на Пучдемон и неговото правителство, но това не ги отказва.
От два стола - на земята
Мадрид изпраща полиция в Каталуния, за да спре референдума. Твърди се, че за да се освободи от преследвачите си, в деня на гласуването той сменя колата си под един мост. Пред изборните секции се стига до сблъсъци между полицейските сили и избиратели. Близо 900 души са ранени, което за сепаратистите е доказателство, че Мадрид ги потиска. Така стремежът на каталунците за независимост достига нов апогей.
В референдума обаче се включват по-малко от половината каталунци с право на глас. Въпреки това Пучдемон се обявява за победител, след като 90 процента от участниците гласуват за независимост. После той подписва декларацията за независимост, която обаче веднага оттегля. Испанският премиер Мариано Рахой отхвърля искането за започване на преговори и вместо това заплашва да отнеме властта на регионалното правителство.
Бягство от правосъдието
Така и става - три седмици след референдума Мадрид отнема правомощията на регионалното правителство, задействайки параграф 155 от испанската конституция, а Пучдемон избягва в Брюксел. Много от сподвижниците му са арестувани и обвинени в подстрекателство към бунт. Испания издава европейска заповед за задържането на Карлес Пучдемон, но после изненадващо я оттегля, за да не създава на Белгия дипломатически неприятности.
Но и от чужбина бившият каталунски лидер остава активен: той обвинява испанското правителство, че държи сподвижниците му като "политически затворници" или "заложници“, което мнозина намират за подигравка с жертвите на режима на Франко.
На изборите през декември сепаратистите си осигуряват отново мнозинство в каталунския парламент, което Пучдемон интерпретира като нов вот за независимост, което му връща надеждите. Той обаче не може да се завърне в Каталуния, където ще бъде арестуван.
Страхливец, предател или мъченик?
Бягството на Карлес Пучдемон кара мнозина да се запитат дали той не е предател. Някои дори саркастично подхвърлят, че докато неговите министри лежат в затвора, той си гледа живота в Брюксел. Други пък го смятат за жертва и мъченик.
Ясно е, че Пучдемон няма да влезе доброволно в затвора. И че ще се опитва да засили своето спаднало влияние. В началото на март той официално се отказа от властовите си амбиции - засега, както уточни той в свое видеообръщение. На 22 март пък се провали опитът да бъде издигнат общ кандидат на неговия нов сепаратистки съюз, защото отцепилата се радикална партия CUP се въздържа при гласуването.
В края на миналата седмица Мадрид издаде нова европейска заповед за задържането на Пучдемон, който по това време е в Хелзинки, където изнася лекция. Преди органите във Финландия да реагират, каталунецът успява да напусне страната, но по обратния път към Белгия е задържан от полицията в Германия. В момента германското правосъдие проверява възможността за предаването му на Испания, където Пучдемон може да получи затвор до 30 години. Ако бъде осъден по повдигнатите му обвинения - за подстрекателство към бунт и злоупотреба с обществени средства във връзка с нелегалния референдум - Пучдемон би се озовал в затвора заради независимостта. Но няма да е постигнал целта си.