Марк Зукърбърг прекарва голямата част от пълнолетието си в извинения. За изслушването си в Сената във вторник наел екип от експерти за "курс по смирение и очарование" според Times. Една от големите иронии е, че изобретателят на най-голямата платформа за междуличностна комуникация не може да се справи с PR-а. Когато мълчи, светът се чуди какво крие. Когато говори и защитава компанията си, изглежда неубедителен. Когато признава грешките си, изглежда безотговорен.
Неприязънта към Зукърбърг показва нарасналата враждебност към технологичните лидери. В продължение на десетилетия иновациите се приемаха само като предимство. В следвоенната ера създадоха работни места и доведоха до растеж, от който се възползва средната класа.Технологичната промяна обаче вече не е универсално полезна. И първоначалният й социален ефект е раздробяването на тъканта, която поддържа социалната общност.
Facebook е огромна машина за пристрастяване, която поражда депресия и разпространява дезинформация.
Форд и Едисон, както и другите индустриални пионери забогатяха, но създадоха и средната класа, която от своя страна заздрави демократичните институции. Новите владетели на технологиите забогатяват, като същевременно унищожават средната класа, отслабвайки и демокрацията. И изглежда, че се хвърлят в ролята си на злодеи с голяма ангажираност и визия.
Предишните поне бяха честни за това, което правят. На смъртното си легло стоманеният магнат Андрю Карнеги поискал среща с бившия си партньор Хенри Фрик. "Кажи му, че ще го видя в ада, където и двамата отиваме", отвърнал Фрик. Встъпителните думи на Зукърбърг в Конгреса са други: "Facebook е идеалистична и оптимистична компания. През по-голямата част от съществуването й се съсредоточихме върху доброто, което носи свързването на хората." Удивително е как за него нарастването на личното му състояние е неразличимо от приноса за общественото благо. Това е особено разрушителна форма на удобна слепота.
Знаем за опасностите на Facebook от години - още преди социалните медии, с или без Cambridge Analytica, да деформират политическата информация. И затова извинението на Зукърбърг е толкова кухо. Той настоява, че силата остава при него, макар да е очевидно, че не може да я владее отговорно.
Няма значение какво казва той или дори какво прави. Важното е какво правят потребителите и правителствата. Изследванията отдавна са установили негативните ефекти от използването на мрежата, включително политическите. Ако ме излъжеш веднъж - срам за теб, ако ме излъжеш два пъти - срам за мен. Не е, като да не сме предупреждавани за сериозните последствия за нашата дигитална неприкосновеност. Написаха го във Facebook. Какво мислехме, че ще правят?
Но едва ли някой в Конгреса е в състояние да разбере за какво точно се извинява Зукърбърг, камо ли да изработи смислена национална стратегия за регулация на социалните медии.
Мечтата за един свързан свят доведе до безпрецедентно отчуждение.Мечтата за непосредствен достъп до познание - до глупост и лъжи.Обвиняваме Зукърбърг, защото не можем да понасем вината си.Истината е, че сключихме договор с Facebook. Предадохме информацията си безплатно. И понеже не можем да поемем собствената си отговорност, превръщаме технологичните лидери в чудовища, които да виним.
Зукърбърг има един особен поглед, когато се извинява. Това е празнота, която по някакъв начин казва, че е тъжно, че нещата се оказаха такива, каквито са. Неговата невинност е вбесяваща и взаимозаменяема с думата tech, която се превръща в нещо като бизнес камуфлаж - предполага интелектуална практика, в която инженерите измислят едни чисти неща за подобряване на света. Само че технологичните компании са бизнес. И само това.
А това, което ни вбесява в невинността на Зукърбърг, е, че е огледалото на собствената ни безотговорност - лична и политическа.Омразата към него е следствие от дълбоко безпокойство за света, който изграждаме.