Замисълът е коварен: Възстановяването на разрушените от войната къщи край Дамаск на практика означава отчуждаване на бившите собственици и колективно наказание за тези, които са били против Асад. А той ще спечели двойно.
Рами Маклуф ще е твърде зает през следващите години. Частният холдинг „Damascus Shams", който той ръководи, се е заел с възстановяването на разрушените от войната южни предградия на Дамаск. Рами Маклуф е братовчед на Хафез Асад – бащата на днешния президент Башар Асад. Предприемачът е един от най-богатите хора в страната. Той отговаря за строителството на близо 12 000 луксозни жилища в района.
Правата на собствениците на разрушените от войната къщи и жилища нямат да създават особени грижи на Маклуф и неговата фирма. Много от бившите собственици едва ли притежават документи за собственост.
Новият закон, приет на 2 април 2018 година, направи възможно застрояването на региона, а това представлява фактическо отчуждаване на бившите собственици. Законът предвижда във всеки район да бъдат създадени служби по възстановяването на сградите. След представянето на новите строителни планове собствениците на земи, къщи и жилища в съответния район са длъжни в срок от един месец да представят документите си за собственост.
Проблемът с документите за собственост
Проблемът обаче се състои в това, че много от хората, които сега са застрашени от отчуждаване на имота, са напуснали страната. Те изобщо нямат възможност да се върнат в Сирия в рамките на поставения срок от 30 дни.
Много от тях вече нямат в страната и роднини, които да им помогнат в набавянето на документите. Освен това редица документи за собственост са унищожени или пък изгубени по време на войната. С други думи, дори и да бяха в близост до имотите им, много от засегнатите изобщо не биха могли да докажат правото си на собственост. Според оценки на ООН, едва 9% от живеещите в чужбина сирийски бежанци притежават съответни документи, съобщава френският ежедневник "Льо Монд".
Страх от силите за сигурност на Асад
Много от собственици са изправени и пред друга трудност: те са задължени да се подложат на проверка от страна на сирийските сили за сигурност. Поради тази причина много от хората, които са опозиционно настроени срещу режима на Асад, не смеят да предявят правата си на собственици. "Който е избягал от Асад, няма да се осмели да се върне в Сирия. Това би означало потенциален арест", казва сирийският журналист Самир Матар в разговор за ДВ.
Освен това много от районите, предвидени за ново застрояване, са населени предимно от сунити, които по традиция са критично настроени към режима на Асад. През 2011 година голяма част от тези хора се присъединиха към бунтовниците.
"От политическа гледна точка законът е един вид наказание за онези, които са се бунтували", изтъква Самир Матар. „Асад показва по този начин на противниците си, че отчуждаването на имотите им е последица от протеста им, дава им един вид урок, че който се надига срещу него, ще трябва да си носи последиците, включително и да загуби жилището си", посочва Матар.
Принудителни продажби под реалната цена
Но дори и да прокарат законните си права и да получат известно обезщетение, собствениците така или иначе губят. Законът предвижда имотите да се оценяват по стойността, която са имали преди да бъдат включени в програмата за възстановяване. А това означава огромни загуби за бившите собственици. Фирми като тази на Рами Маклуф изкупуват парцелите на много изгодни цени, а след завършване на новите жилища ги продават на многократно по-високи цени.
Печалбите, изкарани по този начин, ще закрепят още повече режима на Асад, а част от тях, разбира се, ще потънат и в нечии частни джобове. Приходите от програмата за ново жилищно строителство ще помогнат на Асад да остане независим от западните помощи за възстановяването на страната. Защото тези помощи ще бъдат обвързани с условия: от Асад ще се иска да гарантира защитата на малцинствата и на опозиционните представители.
Същевременно отчуждаването на имоти дава на Асад възможност да възнаграждава политическите и военните си поддръжници. "Имотите се отчуждават, но не остават в ръцете на местните власти, а отиват в ръцете на близки до режима бизнесмени", пише Джихад Язиги - главен редактор на Сирийската икономическа информационна служба. На същото мнение е сирийският правозащитник Мишел Хамас. Според него, новият закон позволява на режима да разпредели строителните поръчки измежду бизнесмените, които са близки до властта – без значение дали са сирийци, иранци или руснаци.
Колективно наказание
Същевременно законът позволява на режима да наложи значителни демографски, а с това и политически промени тъкмо в онези райони, които са по традиция опозиционно настроени. В новите жилища ще се заселят главно привърженици на Асад и лоялни към режима кръгове от населението - предимно алевити и християни, но съвсем малко сунити, които представляват мнозинството от населението на страната, смята журналистът Матар. Така класическите гнезда на съпротивата ще бъдат неутрализирани и Асад ще се отърве от един от най-големите си проблеми. Неслучайно местни хора твърдят, че става дума за колективно наказание срещу цялата опозиция.
Германското правителство изрази в тази връзка протеста си в необичайно остра форма. Германия е приела досега няколкостотин хиляди сирийски бежанци.