От края на Студената война насам отношенията между Русия и ЕС никога не са били толкова обтегнати, колкото днес. Не спираме да отправяме критики към Москва, задето не се придържа към задължения и правила, които сама е одобрила - например като член на Съвета на Европа, като страна, която е част от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, като държава, подписала през 1994 Будапещенския меморандум, с който Русия, САЩ и Великобритания се задължават да уважават суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Към това трябва да прибавим руската подкрепа за Башар Асад, хакерските атаки и дезинформационните кампании, които имат за цел да дискредитират западните ценности и да всяват страх и несигурност.
Вреди дори самото говорене за бойкот
Колкото и критично да е отношението ни към руското правителство, колкото и комерсиално събитие да е Световното първенство по футбол, лично аз смятам, че е вредно дори самото говорене за бойкот. Защото спортът не може да бъде използван като политическа бухалка.
Реалностите днес са такива, че на отговорните лица все по-трудно им се удава да водят конструктивен диалог. Затова нека сега не поставяме под въпрос и срещите на стотици хиляди спортисти и любители на футбола. Нещо повече дори: редом със състезателите и техните фенове, представителите на политиката също би трябвало да използват възможностите за диалог по време на гостуването им в Русия. Зимните олимпийски игри в Южна Корея показаха как подобни събития могат да бъдат използвани и за политически цели.
Само когато говорим един с другиго, а не един за другиго, можем да допринесем за подобряване на ситуацията. Затова не разбирам защо някои западни политици продължават да вярват, че с бойкоти и налагане на още и още санкции могат да предизвикат положителен обрат в руската политика. В трудни времена като днешните е крайно необходимо да се търси диалог с руското правителство - само така може да се постигне истинска промяна. Но както знаем, това изисква много повече усилия, отколкото съставянето на поредната критична резолюция.
И бойкотът от 1980 беше "безсмислен и вреден"
Да си припомним и това: през 1980 година правителството на Хелмут Шмит бойкотира Олимпийските игри в Москва. По-късно обаче някогашният германски канцлер нарече това решение "безсмислено и вредно“.
Казано накратко: един евентуален бойкот на футболното първенство би осуетил срещите на огромен брой приятели на спорта. Но определено не би довел до някаква положителна промяна. Тъкмо обратното дори. Може би точно поради това над 90% от депутатите в Европейския парламент не пожелаха да се присъединят към призива за бойкот, отправен от малка група колеги.
Пожелавам на всички участници и гости на Световното първенство в Русия интересни мачове, вълнуващи срещи и приятелска атмосфера.