Трябва наистина да страдаш от тежка психична раздвоеност, да си смазан от отчайващите си комплекси и от поредното си историческо безумие, каквито впрочем сме ние – „народът и „елитът“ български, за да не можем да провидим истината, която вече ни пробожда очите!…
Истината, която по твърде шамаросващ начин ни поднесе българското европредседателство и перфидното европейско лицемерие на „Срещата на европейските лидери“!…
Истината, че България е резервно копче в подплатата на европейския балтон, тъй като тя е интересна само и единствено като територия, не като държава!…
Истината, че България никога не може да бъде промислена от нашите „евро-атлантически партньори“ като част от западната европейска цивилизация, защото тя винаги е била и е част от източната православна цивилизация! Да, вярно е, че Макрон не е Митеран, Меркел не е Хелмут Кол и Тереза Мей не е Маргарет Тачър, но някой може ли да твърди със сигурност, че Митеран, Кол и Тачър някога са си представяли, че България е неразделна част от западната цивилизация?!… Едва ли… Е, точно за това говоря!…
Истината, че колкото и да бягаме от нашата цивилизационна идентичност, биейки се в гърдите, че сме „европейци“, толкова самите „европейци“ не могат да ни припознаят като такива, просто защото ние сме различни светове, а това фундаментално различие е положено векове назад в историята!…
Кога ще разберете, че няма „европейско бъдеще“ нещо, което притежава съвършено различни идентификационни ориентири? Кога ще разберете, че тъкмо „европейската интеграция“ доведе до безпрецедентната демографска катастрофа и продължаващото обезлюдяване на страната ни? Кога ще разберете, че при тези темпове в близките две-три десетилетия просто няма да има мнозинство от хора, които ще се идентифицират като българи, за да има и държава България?
Разбира се, че въпросите ми са и към т. нар. „народ“, и към т. нар. „елит“, тъй като всички, повтарям всички сме виновни за дереджето, в което се намираме. Нима сме толкова слепи всичките, за да не виждаме, че на фона на ужасяващата съвременна българска картина, престрелките между Борисов, Нинова или Радев за „европейските резултати“ са просто една гротеска, която препотвърждава безумието, в което живеем?!…
Понякога наистина ми идва да се обеся от отчаяние, защото се страхуваме дори да осъзнаем нашия собствен Български Път, камо ли да го направим наша българска тактическа и стратегическа визия за кратко, средно и дългосрочното бъдеще на страната!…
И все пак, може би е вярно, че надеждата умира последна?!…
Автор: Людмил Георгиев, "24 май"