Интеграцията на Западните Балкани – амбулантна търговия с илюзии

Интеграцията на Западните Балкани е сапунен мехур, надежда, която ЕС продава чрез своя търговски пътник Борисов. Темата със сигурност не е измислена в България, макар да се води приоритет на българското председателство. От "мечтата за разширяване" се нуждае най-вече ЕС в момент, в който Съюзът се пука по шевовете под напора на евроскептицизма. Местенето на въздуха по темата за Западните Балкани е демонстрация на добра форма и самочувствие - ето, ние още сме желани. Отделно, "европейската перспектива" пред страните от Западните Балкани е чудесен лост за шантаж и постигане на конкретни икономически и корпоративни цели. А до членство я се стигнало, я не.

Това коментира за сайта „Гласове“ Анастас Добрев.

Европа преживява тежка криза, чието най-видимо проявление е Брекзит. През последните години расте недоволството на европейските общества от неадекватните решения на брюкселската бюрокрация и силния корпоративен уклон на европейската политика. Мигрантската криза и неспособността на ЕС да я овладее изостриха рязко протестните настроения и наляха вода в мелницата на национализма и ксенофобията. Хората трескаво започнаха да търсят политическа алтернатива в опит да се противопоставят на наднационалния диктат на европейските институции. Из цяла Европа антисистемните партии започнаха да растат като гъби след дъжд.

Обещанието за по-нататъшно разширяване на ЕС цели да укрепи единството и стабилността на съюза и да внуши, че той има потенциал за развитие. Великобритания излиза, но други шест държави чакат с нетърпение да влязат. Това е основното послание. Разбира се, никой и не помисля за реално разширяване. Както подчерта Ангела Меркел в София, не говорим за разширяване, а за „европейска перспектива“, каквото и да значи това. Още по-категоричен бе Еманюел Макрон – за разширяване може да се мисли, едва след като ЕС се реформира, а страните кадидатки изпълнят ред неизпълними условия. Обтекаемите формулировки на европейските лидери очертаха илюзорните граници на този сапунен мехур.

ЕС капарира Западните Балкани, без дори да остави капаро. От приетата в София декларация не произтичат никакви конкретни решения за региона. В нея се съдържат общи пожелания и нагласи в стила на европейския новговор – „приветстваме споделения ангажимент“, „решени сме да засилим подкрепата си“, „от жизненоважно значение е засилването на политическата стабилност“ и прочее празнословни формулировки. Както обикновено, ЕС „приветства“, „изразява загриженост“, „насърчава“, но толкоз.

Фактът, че темите за Иран и търговската война със САЩ изместиха на заден план „приоритета на българското председателство“, е показателен за значението, което европейските лидери отдават на Западните Балкани. Ангажиментът им се оказа по-скоро геополитически – да спрем влиянието на Русия и Турция в региона, както недвусмислено се изрази Макрон.

Финансовите измерения на този интерес останаха неясни. Като цяло се разбра, че за изграждане на инфраструктурни проекти, страните от Западните Балкани ще могат да ползват облекчени заеми от Европейската банка за възстановяване и развитие. Един вид – ще способстваме за намаляване на вашата задлъжнялост, ако решите да ползвате кредити за прословутата „свързаност“. Искате магистрали и ж.п. трасета – заповядайте, ще ви дадем заеми със съответната лихва. Показателен за отношението на ЕС към „приоритета“ ни е фактът, че във финансовата рамка за следващия програмен период (2021-2027 г.) пари за разширяване не са предвидени.

Но дори да погледнем еврооптимистично на плана за Западните Балкани и да приемем, че помощта на ЕС не е само декларативна, а ще се материализира – това би оказало пагубно влияние върху демократичния процес в региона. Българският опит го доказва. Наливането на милиарди в корумпираните политически върхушки на Балканите ще укрепи властта им и ще възбуди авторитарния им рефлекс. Парите ще отидат в ръцете на „приятелски фирми“, икономическа, политическа, съдебна и медийна власт ще се слеят и балканската мафия ще стане неизтребима. От личен опит знаем колко струват приказките на евробюрокрацията за върховенство на закона и борба с корупцията по високите етажи на властта...

От процеса ще спечелят и големите европейски и мултинационални икономически играчи, разбира се, доколкото част от средствата ще се върнат към тях под формата на поръчки, което ще направи ситуацията необратима. Вероятно този корпоративен залог също мотивира декларациите на политическите лидери от ЕС. Проектът „Западни Балкани“ е пресечната точка между интересите на глобалната и регионалната мафия. Не е тайна, че политическите решения на съюза често са продиктувани от строго обусловени икономически интереси, къде поради лична заинтересованост на политическите играчи, къде поради силни лобистки изкушения.

Така балканската мафия ще се сдобие с политическо покровителство на най-високо ниво в ЕС, както това се случи с България. А в замяна на това ще изпълнява разни „полезни“ за покровителите си услуги – геополитически, икономически, криминални... Кръгът ще се затвори, а сметката, както винаги, ще платят обикновените хора, в чието име и за чието благо се върши всичко това...