Годподин Манчев, какъв ще бъде акцентът на организирания от „Булатом“ форум през тази година предвид положителните новини около проекта за АЕЦ „Белене“ ?
- Акцентът ще бъде насочен към процедурата. Ние сме най-малко въодушевени от ситуацията. За нас е ясно, че е направена първата стъпка, защото има не само изказване - има доклад. Създаден е документ, който е изработен от министерство на енергетиката и приет от Mинистерски съвет. Внесен е в Народното събрание и трябва да се обсъди от Eнергийната комисия, която да го внесе в Пленарна зала за гласуване. Докладът съдържа няколко варианта. Това е първата стъпка, но ако парламентът по някаква причина не приеме този доклад и каже: искаме да се започне с еди кой си вариант или искаме този, който ще бъде предпочитан от инвеститорите - нямаме никаква стъпка. Дотам! Проектът умира. Защото всички инвеститори - външни и мести, не могат да направят стъпка, ако стои тази декларация. Всеки път политически лица се изказват в изключително неподходящ вариант. Ако трябва да бъдем точни, утре правителството може да реши и да каже: Рестартираме проекта АЕЦ „Белене“.
И ако се вземе такова положително за проекта решение, тоест да се развива той, то нека чрез Агенцията за приватизация да се търси възможност за реализацията му. Защото това е единственият правилен път, а държавата си има инструмент и той се казва Агенция за приватизация. Проектът може да остане 100 % държавен, или да е при всякакви останали варианти, включително и да е 100 % частен.
Напоследък се натрупаха твърде много изказвания, но основно от хора против проекта „Белене“, което е странно. Вие се ли чувствате сам от другата страна ?
- От изказващите се по проекта АЕЦ „Белене“, 90 % не правят разлика между инвеститор и доставчик. Не познават лицензионния и инвестиционен процес. Не познават разходната част. Не знаят как да се структурира собственият капитал. Те смятат, че този, който ще дойде да прави автоматиката и електрическата част, е доставчик, той не е акционер. Няколко години правителството на Орешарски, а и второто правителство на ГЕРБ говореха как например „Уестингхаус“ ще дойде като стратегически инвеститор. Обяснявах, че не може, че никога тази компания не е строила централа. Реактори да, има, произвела е доста, но централа – не.
Необходима ли е нова оценка на активите?
- Това е нормална практика. Затова казвам, че има направени няколко правилни стъпки. Трябва да има правна кантора, която да направи конструкцията на проектната компания – на кого да бъде собственик, на какъв устав да се подчинява. Защото проектната компания ще бъде 100 % държавна. Тя ще бъде на НЕК, но ще е 100 % държавна под шапката на компанията майка БЕХ, общ принципал на всички дружества към министерство на енергетиката.
Това е процедурата. Прави се проектна компания, казва се похарчили сме толкова пари за архитект - инженера, толкова за проекта, толкова за техническия проект, въпреки че говорят глупости, че няма технически проект, и толкова сме платили за оборудването. Това може да се преоцени толкова или да се оцени едно към едно. Многократно в различни медии обяснявах, че към този момент АЕЦ „Белене“ не е в сметката на загубите или на плюса на НЕК. Той е задбалансов, защото не е ясно какво ще се случи с него. Това е някакъв актив, който се прехвърля от година в година и стои към баланса, но не ти съчинява нищо. Ако утре кажат - спираме, няма повече да се занимаваме, НЕК трябва да отпише 1,5 млрд. евро като загуба. А НЕК сега, като направи проектна компания, този 1,5 млрд. евро ще се появи като актив от другата страна и НЕК ще се яви като кредитор в проектната компания.
Този кредит в НЕК ще се яви минус, когато онази компания фалира, или не му върне парите, или НЕК ги материализира като акционер в новата компания. Тя в момента е 100 % на НЕК и дружеството ще има капитал от 1,5 млрд. евро, ако тази оценка се потвърди от някой, но това зависи от оценителя или оценителите. Това е правилната конструкция.
Решението на парламента за един, два, или и за трите варианта е за стартиране през Агенцията за приватизация на процедура, на която се кани стратегически инвеститор или инвеститори да изградят този проект, в който трябва да се каже: имаме площадка, имаме право на строеж (при нас се казва вещно право, което е 99 години по българския закон). Държавата като собственик на площадката може да я апортира като актив плюс оборудването, което има, но те си остават на този акционер, който се казва държава.
Това е така, защото не може другият акционер, който е китаец или руснак, или друг, или са няколко - те не могат да притежават по нашия закон земя в България. Там трябва да има 99- годишно право на строеж. Това е достатъчно, за да се построи централата и да се експлоатира за целия проектен срок. Ако той се удължава, ще трябва да се даде втори път право на строеж, което е още 99 години. Така се прави в цял свят. И у нас е така.
Това действие трябва да се извърши, като се отдели проектната компания. Тогава се разпорежда на Агенцията за приватизация да организира международен търг, на който тя да продложи 100% от акциите. И на този търг, който иска да участва да дойде и да каже: аз искам да купя 5% , 20% или повече от този проект.
След като се ситуира кои са акционерите вътре, тоест новите собственици на компанията (те предварително ще имат някакъв бизнес модел), ще прецизират бизнес моделът. Иначе ще е интерпретация – 10 милиарда, 9 милиарда, 8 милиарда. В момента не може да се каже неща определено при конструкция, която би трябвало да се предложи в този търг - 30 % собствен капитал, 70 % привлечен капитал.
България влиза със собствен капитал еди колко си и той може да бъде оценен от останалите стратегически инвеститори, че е 20% , 15% или 30%. Под въпрос е дали и как те ще поощрят или няма да поощрят основният собственик на този актив в лицето на Република България в тази проектна компания. И България например разпорежда на НЕК да контролира актива, защото е на територията на България. Трябва да се прецени колко пари още ще извади по време на изграждането, за да доплати в бюджетната сметка, която са направили заедно, за да придобие примерно 35 % или 34%.
Трябва ли да бъдат водени разговори с „Росатом“ преди да бъде поканен стратегически инвеститор? Какво отношение има към проекта и към проектната компания „Росатом“, освен че е произвел оборудването?
- Никакво. „Росатом“ трябва да даде съгласие, че техният проект може да бъде направен от друга компания. Казва се проект В-466, защото едно време бяха го кръстили А92, но астрономическото време няма отношение към проекта. Въпреки че непрекъснато някой се опитва да го ползва, че бил стар или нов „москвич“. Всеки път обяснявам, че реактора АР 1000 е с десет години по-стар като проект от този.
Хората, които говорят така, не разбират, че в ядрения бизнес нещата се правят поне 15-20 години с предвидени лицензионни процеси. При производството на самото желязо се гледа какъв срок на служба има и как сме го „накичили като коледна елха“ със системите за безопасност и какви въпроси решаваме от гледна точка на безопасност. Но това няма как, а и защо да го обяснявам.
България би трябвало да се обърне към „Росатом“ и да каже: „Ние искаме този проект да го обявим за продан“. Ще се яви някой, без значение кой – китаец, французин, или друг. Може и никой да не се яви, а може да се явят и много. В момента правим догадки. Когато има процедура, тогава ще разберем. Това обяснявам през последните 6 години – необходима е процедура. За да не се шегува някой, трябва да има и някакво условие за участие в такава процедура.
Трябва ясно да се каже – да, за да участва инвеститорът, трябва да даде депозит от 100 или 200 милиона евро. Разбира се, този депозит ще бъде определен от държавата, като целта е участникът да демонстрира своя ангажимент към проекта. И щом кандидат-инвеститорите участват активно, ще има преговори. Ако двете страни не се договорят, не може да се вземат парите, ако условията не устройват съответния кандидат. Не е правилно да се поставят непреодолими условия, за да се приберат парите. Ако проектът има начин за нормална реализация, (а той има) , но той, кандидатът ти губи времето две години и се откаже, тогава – добре, но губи определения депозит, например 200-те милиона. Който и да е от участниците при такова условие ще е много внимателен какво иска да прави. В случай, че инвеститорът иска да прави нещо, то тогава тези 200 милиона евро стават част от проектната компания и използва тези средства в проекта. Или с тях плаща част от проекта.
Може ли да коментирате вече известните модели в доклада ?
- Моделите са три. Единият е абсолютно неизгоден – този, който предполага да не правим нищо. Най-съмнителен за световната общност е да се случи за втори път проект ВОО(Build Own Operate), този, който се реализира на АЕЦ „Аккую“ в Турция. Счита се, че е с много малък шанс. Лично аз не смятам, че е така поради размера на компанията.
CNNC е много голяма компания, тя е с размерите на„Росатом“ . Така че не може да кажем, че тя не може да си го позволи. Може и да го построи, и да го експлоатира. Има опит. Има четири руски реактора в своя портфейл на АЕЦ „Тянван“ и подготвят още два руски – нови 1200 мегаватови реактори. Ние много подобрихме техническия проект за АЕЦ „Белене“, поради това, че се прави на територията на Европейската общност. Докато моделът В-426, които са четирите реактора, които работят на тази площадка (АЕЦ Тянван), те са две и една втора, имат някои отстъпления. Но болшинството въпроси на безопасността са решени в проекта и там техният срок на служба е 40 години, не е 60 години. Те имат право после да си удължат срока на служба, но оригинално той е 40 г.
Как се развива проектът за АЕЦ „Аккую“ в Турция до този момент?
- 100 % е на „Росатом“.
Строи ли се там централата?
- Строи се. Има ли стратегически инвеститор, който да е купил 49 %? Не. Имаше известно време три компании, които се отказаха. Сега се водят преговори с някакви бъдещи кандидати, които ще се преценяват внимателно, за да им се прехвърлят акции, което ще извади пари. Проектът оригинално се движи като ВОО (Build-Own-Operate), по технология на „Росатом“. Те трябва да го построят централата и да си я експлоатират, има си договор за изкупуване на енергия.
Вижте, изграждането на централи е много бавно. АЕЦ „Аккую“ ще обслужва собствените нужди на Турция, няма как енергията от нея да стига до нас. Дори и да направят АЕЦ „Синоп“, тя пак ще задоволява нуждите на тази част от Турция. Не забравяйте, че Анкара също трябва да прави беземисионна енергетика.
Сеизмичността на площадката на АЕЦ „Белене“ е и се очаква да бъде най-атакувана отпротивниците на проекта. Вашият коментар?
- За сеизмичността на площадката на проекта АЕЦ „Белене“ са направени редица анализи и то много пъти през годините. Извършвани са както от вътрешни, така и от външни експерти. И всички те са доказали безопасността на площадката на АЕЦ „Белене“. Не забравяйте, че по проект там има и баластова възглавница под реакторите, което е допълнителна защита. Именно заради това въпросът със сеизмиката на площадка „Белене“ не е стои на дневен ред.
Какво ще се прави с кадрите?
- Кадрите са проблем. Има обаче достатъчно време, за да ги обучим. Става въпрос за 10 години, през които ще се строи централата. Ако до края на тази година стартира процедурата за избор на стратегически инвеститори и до средата на следващата година сме избрали такива, докато тези стратегически инвеститори готвят да си подпишат договора как те ще са събрани в компанията, с техно съгласие и по тяхна поръчка трябва да започнем да подготвяме кадри.
Кадрите са два типа. Първите ще ги съберем по някакъв начин, въпреки че повечето ги загубихме, поради замразяването на проекта. Това са кадри, които разбират от строителството на централата.
Искам да обясня, че колегите, които са в АЕЦ „Козлодуй“, разбират от експлоатация на централата, но от строителството на централа – не. Този въпрос по отношение на незнанието стои и в други държави. С управлението и поддръжката на централата, колегите от АЕЦ „Козлодуй“ ще се справят отлично. Но не и с начина, по който се изгражда нова централа, какво се контролира и как се следи техническият проект.
Всички тези инженери, които ще са необходими, са проектанти и аналитици. Те не се занимават с експлоатация. Доставчикът на технологията „Атомстройекспорт“ трябва да даде документи на новия собственик и да започне подготовка на новите оператори, които ще управляват централата. Това не е задължение на тези, които контролират централата. Понятието „архитект – инженер“ съдържа в себе си разбирането за чисто инженерни кадри, които контролират всички инженерни дейности по един такъв технически проект. Според изискването на българския закон трябва да има друг конгломерат от инженери, които контролират съоръжението като такова. Става въпрос за много различни и много отговорни дейности. Нямаме например достатъчно строители, монтажници, пуско-наладчици, които имат представа за процеса.
Заварчици?
- Нямаме.
За какъв брой липсващи кадри говорим ?
- Две-три хиляди души. Това са монтажници, заварчици, шлосери и т.н., които са квалифицирани кадри, които могат да правят монтаж на сложните съоръжения. И заварчици, които могат да заварят първи контур, България не е имала и няма да има, а и не е необходимо. Те трябва да бъдат внесени по някакъв начин от Русия. Или ако новите компании, които ще дойдат, имат такава дейност, да доставят работна ръка и да си носят отговорност на заварките, защото това е изключително сложна, трудна и отговорна дейност. Поради тази причина български заварчици няма да бъдат допуснати да заваряват първи контур. Това е високо специализирана дейност. Там дейностите вече се роботизират, но има такива, които могат да бъдат извършени само от човек.
Развитието на АЕЦ „Белене“ означава ли технологично израстване поне с една стъпка?
- Много повече. Първо ще трябва да бъдат „постегнати“ машиностроителните заводи и там ще трябва да се обучат кадри, така че да са високо квалифицирани по производство на метални изделия нестандартно оборудване, което ще се произвежда за АЕЦ „Белене“. Този тип оборудване не се произвежда с „хора от улицата“, тоест с работници, които нямат квалификация.
Затова ще трябва да се обучат шлосери, стругари, фрезисти - кадри, които ще могат да работят със съответната точност. Това означава обновяване на заводите в Радомир. Ще са необходими кадри, които да са запознати и да могат да работят с нов тип електроника. Това се отнася и за електрическата част на централата.
Електрическата част съставлява 25 % от една централа, като това обхваща всякакъв вид съоръжения – секции, външни и вътрешни връзки, генератори и т.н. Голяма част от нашите колеги, които завършват електротехническия факултет в МЕИ, никога не са се сблъсквали с такива неща. Ще трябва да се сблъскат и затова ще трябва да обучим специализирани кадри и в това направление.
Още по-специализирани кадри ще са необходими при електронните технологии, защото те ще са хората, които ще трябва да знаят как ще работи автоматиката на тази централа. Не на последно място трябва да се обучат хора, които да стоят на пултовете и да управляват както реакторите, така и машинна зала. Това означава наистина интензивно обучение на кадри и то не само във висшите училища, а и в средното образование, например за работещите в реакторния цех. Това не са общи, стандартни специалисти, което означава, че ще трябва да се подготвят доста хора. Например за всеки блок по проект трябва да работят по 650 човека. Кадрите с високотехнологично образование на всеки блок са по 150 човека.
За да има сигурни 300 човека за двата блока, трябва да се подготвят поне 700 или 1000, защото част от тях ще отпаднат в процеса на обучение. При това веднага трябва да се подготвят и кадри засмяна , защото има критерии за работа, определени години за работа. Други израстват и стават началници. Така че средата ще се промени доста. Това ще има прякото влияние в региона. Ще има пряко влияние при производството на цимент, на арматурно желязо, както и при други производства. Ще се отрази в строителството. Строителите ни ще се сблъскат с много неща, които никога не са правили досега. Има и много други условия, които те трябва да видят, да се научат да правят.
Специалистите, които навремето участваха при изграждането на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“, след 30 години вече са загубени. Означава и сериозно езиково обучение. Ръководството, инженерите трябва да са и с обучение на английски. При операторите водещ е българският език. Тоест, те дори и да са китайци, ще трябвада говорят български.
Ако говорим за пряк ефект, то той ще се отрази в развитието на региона. Става въпрос за жилищно строителство, за добро функциониране на болници, детски градини, хранително-вкусова индустрия. Ще има нужда поне от 1000 апартамента. Освен това става въпрос за приходи от данъци, ще се промени самият живот, микро климатът в Белене. Това е голям оборот на самото място, в самото градче.
Съхранението на ядреното гориво?
- Ядреното гориво не е отпадък. То е гориво за следващото поколение реактори с бързи неутрони. Европа вече не го третира като отпадък. Затова се следи много строго движението на ядреното гориво не само защото е радиоактивен, делящ се материал, а защото е суровина.
Иначе на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ има басейн за мокро съхранение на ядрено гориво, има и мокър, и сух ХОГ. Има решение за едно столетие и ЕPC контракторът трябва да реализира проекта за сухо съхранение, включително и по отношение на обработката на ниско и средно радиоактивните отпадъци. Освен това в момента в България се изгражда и Национално хранилище за радиоактивни отпадъци.
Как ще изглежда енергетиката на България, ако примерно вече сме 2030 г. и АЕЦ „Белене“ е построена?
- Има два варианта. Единият вариант е, да не сме си затворили мръсните производства и толкова много да се е повдигнала цената на енергията през емисиите, че АЕЦ „Белене“ да ни изглежда като слънце. Защото ще е супер печеливша централа.
Вторият вариант е, че АЕЦ „Белене“ ще компенсира затварянето на част от т.нар. мръсни производства. В това число и термичните централи, които, ако не се оправят, ще трябва да бъдат затворени. Става въпрос за централите и в Маришкия басейн, а не само за ТЕЦ „Бобов Дол“, Сливен, Русе и т.н., които като цяло са мръсни производства. Въпросът е, че ние все говорим какво ще стане през2030 г., а за ядрения бранш, за енергетиката, 2050 г. е утре.
Като престанем да горим въглищата ще горим газ?
- Но природния газ отделя доста СО2. Не отделя много азотни окиси, не отделя някои серни съединения, но СО2 отделя. Не отделя прахови частици, като въглищата, но ако сравним отделянето на СО2 от въглищата и газа, то при газа отделянето на СО2 е с 50 % по-малко. Освен това трябва да има базова енергия около 60-70%. Останалите 30% или 40 % може да са от слънце, вятър, биомаса, вода, но трябва да има базова енергия. На регионално ниво не се вижда много бъдещето, защото никой не прави централи.
Коя друга страна в региона строи централа?
- Всички обясняват колко евтина ще е енергията от ВЕИ. Има един професор, който обяснява, че през 2030 г. енергията от слънцето ще стане 30 евро.
Как?
- Коефициентът на полезно действие на слънцето е 28-30 %. Но през първите 8-10 години от работата на централата КПД-то ѝ намалява с по 1 процент на година. Трябва да се измисли друг принцип. Има силиций, бомбардира го ултрвиолетовата светлина от слънцето, то се маха едно електронче и така се прави тока. Няма друг физически принцип. Преди години RWE прави много анализи в България. В техния анализ сме като държава без вятър. Всеки път се питам ние какво се опитваме да решаваме?
Водородните технологии?
- Водородните технологии имат бъдеще. Те са едно очаквано решение. Те могат да решат много неща, особено в транспорта. Водородът може да помогне много в този процес, особено за тежките камиони, кораби и най-вероятно самолетите. Тогава вероятно ще може да се случи и енергийно гориво, което да замести настоящите. Проблемът е високата влага, която се отделя. За магистралите няма проблем, но в градовете, където има много сгради, отделянето на много влага е проблем. Например в градове като Ню Йорк или Париж ще предизвика корозия на сградите и влажна среда. Тъй като вентилацията между сградите в големите градове е много малка, ще започне корозия на металните конструкции. Те не са направени за такава среда.
Но комбинацията от водород и електромобили ще доведе до много рязък спад на излъчването на въглеродни емисии, защото 40 % от емисиите се излъчват от енергетика и 40 % от транспорта.