Една от общите черти на психиката, която хора и животни делим, е търсенето на подслон в общността по време на криза и заплаха. Както риби, антилопи и дори птици се скупчват на стада, пасажи и ята, когато почувстват заплаха от хищник, така и хората поглеждаме към еманацията на своето „стадо“ – държавата.
Познавайки добре щенията на избирателите, Борисов предвиди този инстинкт на обществото по време на кризата с продажбата на активите на ЧЕЗ в България и веднага обяви, че държавата-закрилница ще влезе в сделката и ще опази всеки един клет потребител на ток от опасността да бъдат спрени бойлерите, пералните и хладилниците на българите посред нощ, за да не осъмнат с вмирисано пране и развалени суджуци.
След като напрежението спадна и стана ясно, че одържавяването на енергийно разпределително дружество ще доведе до редица неприятни политически последици (като например задължението държавна фирма да предлага увеличение на цената на тока), Борисов би отбой. И правилно. За съжаление обаче депутатите в парламента не се ориентираха достатъчно добре и навременно в ситуацията. Те приеха промени в Закона за енергетиката, които задължават КЕВР „да разрешава действия по разпореждане с дялове и акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала на търговски дружества, които осъществяват лицензионна дейност по пренос и разпределение на електрическа, топлинна енергия или газ, с оглед гарантиране сигурността на доставките, защитата на националната сигурност и обществения ред“.
Дори и на пръв поглед този текст да изглежда „привлекателен“ по логиката, че държавата-кърмилница знае най-добре не само коя фирма какво трябва да продава и на каква цена, но и на кого трябва да е собственост, реално супата ще я издуха КЕВР и изпълнителната власт.
КЕВР – експерти по цени или ново ЦРУ?
На първо място, Комисията по енергийно и водно регулиране функционира като надзорник на цените и качеството на услугите в сектор енергетика и водоснабдяване. И сега тази комисия, съставена от основно от икономисти, юристи и инженери с опит във ВиК и енергетиката, бива натоварена да обосновава какво заплашва националната сигурност и обществения ред и дали един потенциален собственик би се явил или не такава заплаха – задача за шпиони, разузнавачи, контраразузнавачи и дори военни.
КЕВР дори административно е неспособна да се справи с тази задача, да не говорим да я изпълни ефективно. Разбира се, дотук реално няма голяма драма – превръщането на КЕВР в поредния държавен орган, който не може да си свърши работата по закон, няма да срине държавата. Истинският проблем ще създаде реакцията на инвеститорите, които ще се опитват да продават и купуват дялове и ще получават бутафорни и потенциално незаконосъобразни откази от КЕВР. Разбирайте - ще ни скъсат задниците в съда: арбитраж до арбитража, майно льо. А стотиците милиони ще ги плащаме данъкоплатците.
Войната с ЧЕЗ ще е пирова победа в най-добрия случай
Веднъж получила правомощия да спре сделката за придобиване на ЧЕЗ България от ИНЕРКОМ, не е далеч от акъла да се сетим, че при поредна публична криза политиците ще окажат натиск върху КЕВР да я спре въз основа на някакво съображение за националната сигурност. В резултат на което, ЧЕЗ хем ще добави още иск за минимум 340 мил. евро към арбитража, който вече води във Вашингтон срещу България за неспазване от страна на България на задължения по приватизационния договор, хем ще продължи да си работи в България – вярно, на неособено голяма печалба, но на печалба. Не трябва да се изключва и вероятността чешкият президент и чешките служби също да реагират по някакъв начин, който да се отрази политически неприятно за нашата изпълнителна власт. България и Чехия са в Европейския съюз, но това не означава вечно приятелство и дружба.
Не е изключено някога EVN и Energo Pro също да пожелаят да продадат бизнеса си в България, като при неособено добрата бизнес среда в сектора не можем да очакваме опашка от авторитетни международни корпорации като кандидати. По-скоро отново ще видим офшорки, български предприемачи от други сектори, близко- и далеко-източни познати и нетолкова познати мераклии. Ако КЕВР отреже и тях под политически натиск, ще има още арбитражи. И още милиарди. Които ще плащаме пак ние.
Топлофикации ще продължат да се разпадат, гудбай на газификацията
Интересното е, че депутатите са вкарали в закона не само електроразпределителните дружества, но също така топлофикациите и газовите компании. Това са два сектора, в които България се нуждае от гигантски, преобладаващо частни инвестиции, като законът вдига пречка пред тях. Колкото и да се отлага влизането на частен капитал чрез някаква форма на публично-частно партньорство в Топлофикация София, това единственият начин тази топлофикация да се оздрави -задълженията на Топлофикация София отдавна са надминали 500 мил. лева и непрекъснато нарастват.
Както многократно съм прогнозирал, авариите в столичното топлоподаване всяка зима ще стават по-големи, по-опасни, по-продължителни и засягащи повече квартали. И няма как да бъде другояче, когато годишните амортизации надхвърлят годишните инвестиции. Колкото по-сериозна става кризата в софийската топлофикация, толкова повече пари ще трябва да налее накрая концесионерът, за да запуши дупките – следователно, толкова по-сериозен, голям и смел ще трябва да бъде същият концесионер. Закони като този за КЕВР със сигурност работят в обратната посока – никоя огромна, международна компания с опит, възможности и желание да инвестира около 1 млрд. лв. в Топлофикация София няма да дойде, ако знае, че може да бъде хваната в своеобразен „капан“.
Подобен е казусът и с газифицирането – област, в която България изостава критично. Много трудно се развива тежка индустрия и чиста енергетика без сериозна газификация, да не говорим и без местен добив на газ. Или казано накратко, след като „удобно“ блокирахме даже проучванията за шистов газ, сега и „удобно“ изплашихме стратегическите инвеститори в сектора да бягат далеч от инвестиции в развитие на българската газова система. Похвално.
Българските депутати е желателно навреме да осъзнаят гафа си и да оправят грешката си - като изменят отново Закона за енергетиката и премахнат неработещия и вреден текст, който вкараха по време на голямата паника. Дори и някоя група да е трупнала 0.1% одобрение заради този закон, тоталната каша и катастрофа при прилагането му е с потенциал не само да бутне министър, но и цяло правителство, барабар с парламент. Съобразителният Борисов усети това навреме. Дали ще се усетят и мнозинството депутати?