„На 22-23.06 е възможно внезапно нападение на немците [което] може да започне с провокационни действия. Задачата на нашите войски е да не се поддават на никакви провокационни действия, които може да предизвикат големи усложнения."
Това съобщение е подписано от съветския министър на отбраната Семьон Тимошенко в 1:45 през нощта, кодирано и разпратено 45 минути по-късно до командващите 3 армии на западната граница на СССР на 22 юни 1941 г. В 4 часа сутринта армията на нацистка Германия нахлува и започва тази част от Втората световна война, която в страната наричат Велика отечествена война, разкрива сайтът „Дневник“.
Документът е сред разсекретените от Министерството на отбраната на Русия по повод 77-годишнината от този ден. В Русия той се отбелязва като Ден на памет и скръб за загиналите - по данни на отбранителното министерство - 27 милиона цивилни и военни граждани на СССР.
В същия документ се казва, че съветската армия трябва да бъде "в пълна бойна готовност, за да посрещне удар на немците или на техните съюзници". Затова се заповядва до изгрев слънце на 22 юни 1941 г. да бъдат заети всички огневи точки по държавната граница, а по полевите летища да се изкара и маскира цялата авиационна техника, включително бомбардировачите, които иначе са за нанасяне на удари дълбоко в тила на противника. Нарежда се и "затъмняване на градове и обекти".
Сред публикуваните днес разсекретени документи за пръв път е показана трофейна карта на плана "Барбароса" с разположението на германските части и планираното им настъпление.
Тук е и бойна заповед на началника на Генералния щаб Георгий Жуков, написана на ръка в 7:15 - три часа след избухването на войната. След като в началото описва какво се знае до момента, той нарежда "войските с всички сили и средства да се стоварят върху вражеските сили и да ги унищожат в районите, където те са пресекли съветската граница. До изрично нареждане сухопътните части да не прекосяват границата".
Вероятно в Генщаба не са знаели, че в първите часове нацистката армия е унищожила още по летищата значителна част от съветската бойна авиация, защото в заповедта се казва: "Разузнавателната и бойната авиация да установят местата на съсредоточаване на авиацията на противника и групировките на сухопътните му войски. С мощни удари на бомбардировъчната и щурмовата авиация да се унищожи авиацията по летищата на противника и масирано да се бомбардират основните групировки на наземните му войски. Ударната авиация да атакува Германия в дълбочина до 100-150 км. Масирано да се бомбардират Кьонигсберг (дн. Калининград - бел.ред.) и Мемел (литовското пристанище Клайпеда от другия край на Куршския залив - бел.ред.). По територията на Финландия и Румъния да не се извършват бойни полети до изрично нареждане."
В спомените си адмирал Николай Кузнецов разказва, че много от хаоса в първите седмици на войната и дадените огромни жертви и пленени (над милион и половина от тях загиват в лагери за военнопленници още преди Нова година) е можело да се избегнат, ако дори месец по-рано е била изградена единна командна структура. Съветът (т.нар. Ставка) на Главното командване на въоръжените сили е създаден на 23 юни, т.е. на втория ден след като германските бронирани колони вече настъпват дълбоко в СССР. Сталин формално е член, но не участва в заседанията, на които председател е министърът на отбраната Тимошенко.
"Като член на Ставката съм присъствал само на едно от заседанията ѝ, но не беше трудно да се забележи: Народният комисар по отбраната не беше подготвен за тази длъжност. Членовете на Ставката - също. Не бяха ясни функциите на всеки от тях, нямаше правилник. Хората, влизащи в него, изобщо не се канеха да се подчиняват на наркома по отбраната. Те изискваха от него доклади, информации и дори отчет за дейността му. (...) На 10 юли учредиха Ставка на Върховното главнокомандване. На 19 юли, почти месец след началото на войната, Сталин беше назначен на нарком (министър - бел.ред.) на отбраната, а на 8 август - и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. Тогава за назначаването му знаеха малцина. Едва след първите успехи на фронтовете в съобщенията в печата започнаха да го наричат върховният главнокомандващ."
Друг от разсеекретените доклади е от ген. Борис Фомин, който през драматичните дни на началото на войната е началник на оперативния отдел на щаба на 12-а армия от Беларуския военен окръг на западния фронт. В него се потвърждава, че десетки и стотици хиляди съветски военни са били буквално на границата, а не разположени на ешелони за посрещане и отблъскване на атака от Германия.
През 1952 г. във Военноисторическото управление на Генщаба е създадена група, която да разкаже за войната. Ето какво пише Фомин в документ от 1952 г. на Военната академия, в който описва събитията:
"Към 21 юни на 400-километров фронт покрай държавната граница (на разстояние 8 до 25-30 км от нея) бяха изцяло съсредоточени 13 стрелкови дивизии, а 14-та се придвижваше. На дълбочина 250-300 км се намираха още 6 стрелкови дивизии, от които 4 бяха в движение. (...) До началото на бойните действия дивизиите не бяха се занимавали с отбраната на границата. Радиостанциите в командването на армиите бяха унищожени от бомбардировки.
Наложи се командването да се извършва с офицери за свръзка, тя се поддържаше със самолети У-2 (бел.ред. - двуплощен модел от 1927 г. със скорост 100-120 км/ч и обсег до 350-400 км), СБ (бел.ред - модел от 1936 г., това е основният бомбардировач на СССР в началото на войната), бронирани машини и леки коли. (...) Трудността за поддържане на свръзка при толкова подвижни средства се състоеше в това, че и те бяха много ограничени. Освен това авиацията на противника ги унищожаваше както във въздуха, така и на земята.
Достатъчен е следният пример: на 26 юни трябваше да се предаде бойна заповед на армиите за оттеглянето им през р. Шара и след това през Налибокската гора. За доставяне на шифрованата заповед във всяка армия изпратих по един самолет У-2 да кацне до командването и да връчи заповедта; по един самолет СБ във всяка армия със заповед да бъдат спуснати около командните пунктове парашутисти с шифрована заповед за връчване и по една бронирана машина с офицер за връчване на същата тази шифрована заповед.
Резултатите: всички У-2 бяха свалени, всички бронирани машини бяха изгорени и само на командния пункт на 10-а армия от СБ бяха спуснати двама парашутисти със заповедите. За изясняване къде се намира линията на фронта се налагаше да използваме изтребители."