Приходите от задължителната застраховка "Гражданска отговорност" не стигат, за да се покрият щетите от катастрофите. Това става ясно от анализ на Комисията за финансов надзор (КФН), публикуван на сайта на регулатора.
Проучването на КФН обхваща времето от 2012 до 2017 г.
и е направено по обобщени данни, предоставени от застрахователните компании. Представени са показатели за четири рискови групи: леки коли, товарни коли до 5 тона, камиони над 5 тона и автобуси, седлови влекачи и в последната група - всички останали.
Изводът на КФН е, че за най-масовите категории - леки коли, камиони и автобуси, събраните премии не достигат, за да покрият разходите на застрахователните компании. Според един от използваните методи за анализ, камионите и автобусите са донесли загуба на застрахователите от 7,8 млн. лв. Основната причина за това е, че те причиняват доста големи щети.
По тази причина възможно е ново поскъпване на задължителната застраховка. През последната година това се случи на няколко вълни. От началото на 2017 г. застраховката поскъпна с около 25-30%, особено в някои сегменти - в зависимост от възрастта на водача, големината на населеното място и обема на двигателя на автомобила.
На практика под 200 лв. няма цена на застраховката.
Най-голямо е вдигането на цените в столицата, която е и най-рисковият за шофиране град. То започва от 20 - 30 лв. и надхвърля 50 лева. Продължават ударно да растат и сумите, които Гаранционният фонд плаща за щети в чужбина, причинени от автомобили с българска регистрация без "Гражданска отговорност" или с полици, които имат ниско покритие на фона на големите обезщетения, които се присъждат. От началото на тази година парите, които фондът трябва да плати заради злополуки в други държави, са се увеличили с около 20%, съобщиха източници от фонда.
Сериозно нарастват и обезщетенията, които се присъждат в България, обясняват застрахователни брокери. Това е и една от причините застрахователните компании, които дълго време задържаха цените на полиците заради голямата конкуренция, сега масово да вдигат премиите, които трябва да плащат шофьорите.
Според данните, обобщени от КФН, между 2013 и 2016 г. премиите в първата рискова група – тази на леките коли, са били достатъчни за покриване на разходите по застраховката. Но през 2017 г. вече има потенциал за значителна загуба на база данните за предявените претенции. Брутните премийни приходи в общото застраховане за 2017 г. са били 1,752 млрд. лв., а общата сума на заявените претенции е над 3 млрд. лв..
Според КФН, неимуществените претенции се характеризират с изключително ниска честота на събитията – делът им в общата честота на изплатените претенции е едва около 3%. За разлика от имуществените претенции обаче, тяхната средна стойност е няколко пъти по-висока – при средна претенция за имуществена вреда пазара от 1 602 лв., средната неимуществена претенция е в размер на 43 751 лв., или с 26 пъти повече от средната имуществена претенция. Въпреки ниската честота на събития по отношение на неимуществените претенции, тяхната средна стойност е висока, поради което делът им в крайната загуба общо за пазара е малко над 50%.
През 2017 г. са застраховани 2 394 268 автомобила.
За сравнение, година по-рано, през 2016-та, застрахованите автомобили са били 2 415 039. Застрахованите през 2017 г. мотоциклети и АТВ-та са 28 876.
Като цяло, анализът установява дали общо за пазара е налице достатъчност на премиите по автомобилната застраховка, а не дали премията е достатъчна за всеки отделен застраховател на база неговите индивидуални резултати.
Данните от анализа са разпределени в четири рискови групи: леки автомобили и товарни автомобили с допустима максимална маса до 5 тона; товарни автомобили с допустима максимална маса над 5 тона и автобуси; седлови влекачи; моторни превозни средства, различни от посочените в първите три рискови групи.
В табличен вид за разглеждания период са представени средният брой автомобили по рискови групи за периода 2012-2017 г., средната честота на претенциите и средният размер на изплатените претенции, както неимуществените такива и техният дял в общо броя на претенциите.
Още по-неприятно е, че прословутата система "бонус-малус", която е предназначена да поощрява добрите шофьори и да наказва онези, които причиняват произшествия, едва ли ще заработи и тази година, както бе обещано.
По официална статистика, публикувана от МВР, при ПТП
през 2017-та в страната са регистрирани 6888 тежки пътно-транспортни произшествия
(ТПТП), при които са загинали 682-ма и са ранени 8680 души, от които 6737 леко и 1943 тежко. За сравнение, през 2016 г. ТПТП са били 7404 – с 516 повече, загиналите са били 708 – с 26 повече, а ранените са били 9374 – с 694 повече (леко ранени 6871 – със 134 повече; и 2503 тежко ранени – с 560 повече).