Скандалите между Валери Симеонов и Волен Сидеров вече минават всякакво допустимо ниво на търпимост от политическа, обществена, че дори и от личностна гледна точка.
Не са достатъчни и обясненията, свързани с характерологичните особености на двамата доскорошни съидейници, съмишленици, че и родственици даже.
Разправията изглежда махленска, но не е. Защото руши държавността, защото е обида за избирателя, защото се превръща в спънка за функционирането на управлението на държавата и защото ни прави за смях пред света.
За техните отношения е писано много. Вече никой не се изненадва нито от акциите, нито от изцепките им, защото те оризилиха не само себе си, но и самото възприятие на явлението "патриоти във властта", което просто се оказа нон сенс.
Големият въпрос е защо не реагира Борисов?
Прави се, че не вижда какво вършат.
Смята, че скандалът е буря в чаша вода и ще отшуми.
Допуска, че ще може отново да ги усмири, както направи преди две-три седмици.
След помирението обаче поведението на Волен Сидеров изглежда като поръчка. Лидерът на "Атака", който има зад гърба си само 7 депутати, буквално срива устоите на правителството и сякаш работи за разпада на властта. Той вече поиска оставките на трима членове на кабинета и обяви, че ако те не се поправят, "ще си търсим друго правителство, защо няма смисъл настоящото да продължи да съществува".
Какво означава това?
Че някой е активирал Сидеров в посока на свалянето на кабинета.
Кой?
Външни сили?
Възможно е! Но какво печелят? Свалят Борисов и с кого ще го заменят?
Вътрешни сили?
Няма такива.
Остава трети вариант - Борисов сам да подклажда, или просто да не гаси "войната между патриотите", нанасяйки по този начин смъртоносен удар върху малката коалиция в управлението.
Какво печели?
Основателен мотив за промяна на формулата на властта.
С оглед на напрежението в държавата и непрекъснатите гафове на всички нива премиерът може да е решил да подаде оставка на този кабинет, хвърляйки върху скандалите и кадровите провали на Обединени патриоти вината за невъзможността на правителството да изкара докрай мандата си.
Това е ход, успешно игран досега два пъти от Борисов, който го е връщал отново в играта.
Какви могат да бъдат сценариите след това?
Борисов хвърля оставка, но парламентът не се разпуска, а се завърта отново конституционната парламентарна рулетка. Президентът е длъжен да връчи проучвателен мандат на първата политическа сила - ГЕРБ.
ПЪРВИ вариант.
Борисов предлага да управлява с ПРАВИТЕЛСТВО НА МАЛЦИНСТВОТО. То би имало явната подкрепа на ГЕРБ-95 депутати, на ВМРО - 11, на Атака - 7, които правят общо 113 депутати. Липсващите 8 до 121 народни представители за парламентарно мнозинство могат да бъдат "набавяни" с тематичната подкрепа на "Воля" или на ДПС. Този вариант е рисков, защото по всеки законопроект ще трябва да се правят предварителни договорки с Марешки и Карадайъ, но пък ще бъде елиминиран проблемът "несъвместимост между Сидеров и Симеонов". Впрочем, този вариант беше предлаган от ДПС още в началото на настоящия парламент именно с мотива - да се избегне присъствието на националисти във властта
ВТОРИ вариант
Борисов предлага отново КОАЛИЦИОННО ПРАВИТЕЛСТВО НА ГЕРБ с ОП, но без НФСБ. Валери Симеонов остава извън кошарата на властта. Тогава ГЕРБ отново ще имат мълчаливата подкпепа на ДПС и на "Воля". Тук опасността се казва: "Симеонов извън властта". Как ще обуздаят гнева на лидера на НФСБ, не е ясно.
ТРЕТИ вариант
Борисов предлага КОАЛИЦИОННО ПРАВИТЕЛСТВО ОТ ЧЕТИРИ ПАРТИИИ - ГЕРБ, ВМРО, АТКА, ВОЛЯ. В този случай проблемът е, че вкарва официално Марешки във властта, което би било силно компрометиран ход, а и не се знае дали това няма да е по-опасно, отколкото присъствието на Симеонов във властта. Освен това Борисов трябва да намери "подходящия" начин да усмири Марешки, който на лягане и на ставане иска оставката на Каракачанов. Вероятно не е невъзможно, като се имат предвид широките възможности за маневри с лостовете на властта.
И трите варианта има една изходна база - с настоящето парламентарно мнозинство Борисов да се опита за "освежи" управлението си, без да се разпуска Народното събрание, за да не се дава възможност на президента да прави отново служебно правителство.
Кога може да се случи това?
Тук отново има няколко опции.
С оглед на непримиримите отношения между субектите във властта преформатирането на управлението може да се случи още тази есен. Ако спойката се окаже сериозна, парламентът може да се опита изкара целия си мандат.
Ако не успее - най-близкият хоризонт за извънредни парламентарни избори е май 2019 година - заедно с изборите за европарламент.
Това обаче минава през "кошмара на ГЕРБ" - служебно правителство, съставено от Румен Радев, което трябва да подготви двоен вот.
Има и друг вариант - Борисов да изчака евроизборите и с оглед на получените резултати да поиска нова формула на властта. Неизвестното в това уравнение е, как ще се явят ОП на евровота - като единен субект, какъвто са сега, или като три отделни партии. Вторият вариант е по-удобен за Борисов, защото ще покаже тежестта на всяка от трите формации в ОП и съответно ще е ясно и понасянето на отговорността за резултата.
НЕВЪЗМОЖНИТЕ варианти в този парламент са два:
Управление ГЕРБ и ДПС. Това ще предизвика съпротивление както в ГЕРБ, така и в ДПС.
Управление ГЕРБ и БСП. Голяма коалиция ала Германия у нас не може да се случи. Нито лидерите, нито членовете и симпатизантите на двете партии могат да приемат такова "съглашателство".
В резюме.
Борисов трябва да избира:
Ерозия на властта с непрекъснати скандали "Сидеров-Симеонов" и провалени министри.
Нова формула, нови министри, но със скандали "Марешки-Каракачанов".
Сам, само със свои министри, без привнесени скандали, но и без стабилно мнозинство.
Нови избори.
Какво ще реши премиерът, предстои да видим.
Едно обаче е ясно - повече така управлението на държавата не може да продължава!
И оставките - колкото и да са те, на когото и да са - няма да бъдат панацея за промяна на случващото се в държавата. Защото са ужасно закъсняли!