Бях мъничко зает, но прегледах тази сутрин, за да се ориентирам в революционните действия на нашите сънародници "от чужбина" и порива към властта. Извън светлия празник на София няколко въпроса излизат напред и са неизбежни:
1. Хората на власт ли организират тази клоунада, за да си гарантират рахатлъка, защото тези няма как да са Българският таен или явен революционен комитет оттатък границите на бозата?
2. Опозиционните сили, ако изобщо има такива, ли го организират? Защото, ако те го правят, то със сигурност ще получат подкрепата от на босия цървулите?
3. Дори най-голямата палячовщина има нужда от медии. Видях една тайфа неграмотни с мегафон, агресивни към камерите и микрофоните, т.е. - към тези, които биха мултиплицирали посланията им. Това ли са водачите? Някои наистина познаваме и от други случки, с опити да скрият кои са.
4. Агиткаджиите чух. Това всички го скандираме. Но нещо програмно, освен лъснатата кака с швейцарския референдумен модел /тя със сигурност не знаеше какво говори/, ще има ли?
5. Промяната на системата изисква системност. Кой ще я предложи? Пък дори да е в една системна точка.
6. В Букурещ поне се бяха погрижили за масовост два-три дни, преди да идат на море. Тук, освен революционните маневри на бай Йоло Денев и разочарованието на Босия, друго не се видя.
7. Наистина си мисля, че се прави нарочно хората да загубят надежда за перспектива. А кутиите с валута да вървят подредено на своите адреси. Някои отговорни да се грижат срещу скромни хонорари я за енергийни, я за други стратегически резерви на страната. Кражбите изпрани печалби да станат.
8. Преди няколко години децата ми бяха тръгнали със страст да избягат на около 10 -12 000 километра от дома. Но всички сме тук и работим. Ще си позволя да кажа - много здраво работим. Хайде по-напред да го направим ние, преди да чакаме който и да било отишъл за хляба навън. Да подобрим средата. И мястото на България в Европейския съюз. Да си прехапем езиците, поне за година да бъдем 1000-процентови българофили!
Тези наши хора, излезли за хляба навън, няма как да знаят точно какво се случва през призмата на битите, обругавани или прогонвани журналисти. Или сервилни. Там образ няма. А близките им тук са на прекалено ниска камбанария, за да знаят.