Протестът в Берлин: Западното безсилие пред вота

Германия осъмна в състояние на дълбок политически шок, след като крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) постигна историческа победа на регионалните избори в провинция Саксония-Анхалт, завоювайки внушителните 43.8% от гласовете. Реакцията на либералния елит в Берлин не закъсня – около 5000 демонстранти бързо изпълниха площада пред Бранденбургската врата в знак на протест срещу вота. Този акт обаче разкрива дълбока концептуална и логическа глупост, която за съжаление вече изобщо не изненадва трезвомислещите анализатори.

Да протестираш в германската столица Берлин срещу легитимния избор на хората в Саксония е абсолютно същата проява на безсилие и абсурд, каквато би била, ако жълтите павета в София се напълнят с протестиращи, възмутени от победа на партия „Възраждане“ в Ямбол. Това е класическа проява на провинциалното и столично разминаване, при което затворените в своя балон градски либерали се опитват да накажат реалността, вместо да разберат причините за нея. Изборният резултат е факт, а неговото отричане по столичните площади показва пълна неспособност за реално политическо действие.

Тази наивна и откровено глуповата реакция на Запада е добре познат рефлекс от близкото минало. Спомняте ли си грандиозното шествие срещу тероризма, което се проведе в Париж след кървавата касапница в редакцията на „Шарли Ебдо“? Тогава милиони европейци и световни лидери маршируваха хванати за ръце, вярвайки, че със слогани и размахване на моливи ще уплашат радикалния ислямизъм. Резултатът от това показно шествие беше кръгла нула, защото символичните жестове никога не решават дълбоките структурни и икономически проблеми на обществата.

Днес Берлин повтаря същата грешка. Вместо управляващата коалиция да анализира защо близо половината от избирателите в една източна провинция са гласували за АзГ, тя подкрепя уличен активизъм под лозунги за „борба с фашизма“, без да си дават сметка, че този възход е директен продукт на техните собствени провали и арогантност към проблемите на хората извън столицата. Докато Западна Европа продължава да заменя реалните политически решения с празни демонстрации и морализаторство, вълната на недоволство само ще се засилва.