Скоро ще разберем дали избирателите в САЩ имат по-голямо значение от парите, които текат в касите на Републиканската партия. Американското политическо и икономическо бъдеще, а най-вероятно мирът и просперитетът на целия свят, зависят от отговора.
Всички очи гледат към Съединените щати заради предстоящите избори за Конгрес през ноември. Резултатът ще отговори на много тревожни въпроси, повдигнати преди две години, когато Доналд Тръмп спечели президентския вот.
Ще гласуват ли американските избиратели, че Тръмп не е това, което Америка изразява? Избирателите ще се откажат ли от расизма, мизерията, негативизма и протекционизма си? Ще кажат ли, че неговото "Америка на първо място" отхвърляне на международното върховенство на закона не е това, зад което застават САЩ? Ще обяснят ли, че победата на Тръмп не е исторически инцидент, произтичащ от републиканския първичен процес, който е причинил недостоен кандидат или че първичните избори на демократите са създали идеален противник на Тръмп?
Тъй като бъдещето на Америка увисва в равновесие, страстните дебати за това, което причини резултатите от 2016 г., са повече от академични. Заложено е как Демократическата партия - и подобни партии отляво в Европа - трябва да се позиционират, за да спечелят най-много гласове. Трябва ли те да се насочат към центъра или да се съсредоточат върху мобилизирането на млади, прогресивни и ентусиазирани новодошли?
Има добри основания да се смята, че последният курс е по-вероятно да донесе изборен успех и да заличи опасностите, породени от Тръмп.
Избирателната активност на американските гласоподаватели е абсолютно неблагоприятна, а и по-лоша от тази на президентските избори. През 2010 г. само 41,8% от гласоподавателите гласуваха. През 2014 г. само 36,7% от възможните гласоподаватели гласуваха. Демократичната избирателна активност сега е още по-лоша, въпреки че изглежда, че може би идва нов цикъл на тези избори.
Хората често казват, че не гласуват, защото смятат, че няма значение: двете страни са страшно близки. Тръмп показа, че това не е вярно. Републиканците, които изоставиха всички претенции за фискална коректност и гласуваха миналата година за огромно намаляване на данъците за милиардери и корпорации, показаха, че това не е вярно. Републиканските сенатори, които се обединиха зад номинацията за Върховния съд на Брет Кавано, въпреки подвеждащите му показания и напълно достоверни доказателства за полова злоупотреба в миналото, показаха, че това не е вярно.
Но демократите също са отговорни за апатията на гласоподавателите. Партията трябва да преодолее дългата история на тайно споразумение с правото, от преструктурирането на данъка върху капиталовите печалби на президента Бил Клинтън (което обогати най-богатите 1%), дерегулацията на финансовия пазар (което помогна да дойде Голямата рецесия), до кризата от 2008 година (като предложи твърде малко за разселените работници и собствениците на жилища, които са изправени пред възбрана).
През последния четвърт век партията понякога е изглеждала по-фокусирана върху спечелването на подкрепата на онези, които живеят от капиталови печалби, отколкото тези, които живеят на заплата. Много избиратели в дома си се оплакват, че демократите разчитат на атаки срещу Тръмп вместо да предложат истинска алтернатива.
Жаждата за друг вид претендент е очевидна в подкрепата на избирателите за прогресивни кандидати като бившият кандидат за президент - сенаторът Бърни Сандърс и 28-годишната Александрия Осасио Кортез от Ню Йорк, която наскоро победи демократите от четвърта позиция в Камарата на представителите в първичните избори.
Прогресивни хора като Сандърс и Окасио Кортез успяха да представят привлекателно послание на избирателите, които демократите трябва да мобилизират, за да спечелят. Те се стремят да възстановят достъпа до живот на средната класа чрез осигуряване на достойни и добре платени работни места, възстановяване на чувството за финансова сигурност и гарантиране на достъп до качествено образование - без задушаване на студентския дълг, който тормози толкова много завършили в момента. Те изискват жилища на достъпни цени и сигурно пенсиониране, при което възрастните хора не се грижат за финансовия сектор. Те търсят по-динамична, конкурентоспособна и справедлива пазарна икономика, като ограничават излишъците от пазарната мощ, финансова и глобална, както и като укрепват преговорната мощ на работниците.
Тези постижения на живот за средната класа са постижими. Те бяха достъпни преди половин век, когато страната беше значително по-бедна от днес; и те са достъпни сега. Всъщност нито една американска икономика, нито демокрацията, не могат да си позволят да не подкрепят средната класа. Правителствените политики и програми - включително обществените възможности за здравно осигуряване, допълнителни пенсионни обезщетения или ипотеки са от решаващо значение за реализирането на тази визия.
Окуражен съм от изливането на подкрепа за тези прогресивни предложения и от политическите лидери, които ги подкрепят. В нормална демокрация тези идеи биха могли, уверен съм, да надделеят. Американската политика обаче е покварена от пари, откровение и масови опити за лишаване от права. Законът за данъка от 2017 г. не е нищо друго освен подкуп към корпорациите и богатите, за да излеят финансовите си ресурси в изборите през 2018 г. Статистиката показва, че в американската политика парите са огромни.
Дори и с недостатъчна демокрация - включително съгласувани усилия да се отклонят някои от гласуването - силата на американския електорат е от значение. Скоро ще разберем дали има значение повече от парите, които текат в касите на Републиканската партия. Американското политическо и икономическо бъдеще, а най-вероятно и мирът и просперитетът на целия свят, зависят от отговора.
Професор Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика (2001 г.), професор в Колумбийския университет и главен икономист на Институт „Рузвелт“
Превод: Анатоли Стайков, Факти.бг