Коментар на Райко Байчев
Брои ли някой кой поред ще е този вот на недоверие срещу ГЕРБ? Едва ли въобще има нужда. Измежду всички парламентарни инструменти, вотът на недоверие е най-безсмисленият и преминава през следните абсурдистки фази.
Фаза 1
Избираш си тема. Всички стават. Здравеопазване, вътрешна сигурност, енергетика, социална политика, образование - навсякъде е леш, няма да сбъркаш. Обявяваш на специална прескоференция, че искаш вот на недоверие. Тезата ти е, че нещата са зле.
Фаза 2
Цялата опозиция кима с глава: нещата са зле. Цитира се тук-там статистика, тук-там корупцийка, казва се, че когато опозицията е била на власт всичко е било добре, а сега, когато не е на власт, нищо не е добре. Властта отговаря, че не, тъкмо обратното, когато опозицията е била на власт нищо не е било добре, а сега, когато не е на власт, всъщност нещата са добре.
Фаза 3
В трите сутрешни блокове са поканени по един депутат от управлението и един депутат от опозицията. Единият от тях твърди, че нещата са зле, а другият, че нещата са добре. В другият сутрешен блок става тъкмо обратното: единият твърди, че нещата са добре, а другият че са зле. Тези разговори оставят дълбок отпечатък в общественото съзнание и хората започват да ходят угрижени по улиците, разсъждавайки по изказаните проблеми. Дали нещата са добре или зле? Може и да са добре. Освен ако не са зле.
Фаза 4
Отношение по вота на недоверие взема самият премиер. Той тактически припомня, че всички проблеми на управлението са заложени от управлението на БСП, които напомнят, че въпросните проблеми са заложени от по-предишното управление на ГЕРБ, на което премиерът отвръща, че по-предишното управление на ГЕРБ е било минирано от проблемите, заложени от по-по-по-предишното управление на БСП. Накрая всички се съгласяват, че е виновен Сакскобургготски, но това е нищо в сравнение с вината на Костов, която е нищо в сравнение с вината на Виденов, която е нищо в сравнение с вината на Луканов, която е нищо в сравнение с вината на комунизма, която е нищо в сравнение с вината на турското робство, което е нищо в сравнение с избиването на болярските родове на княз Борис I, което е нищо в сравнение с разделянето на Римската империя на Западна и Източна, което е нищо в сравнение с първия бой с камъни на пещерните хора, в които като ехо отекват сеизмичните конфликти между власт и опозиция днес.
Фаза 5
Самият вот на недоверие. Ден, пълен с нервна възбуда и готовност за действие. Всички изплещени неща в сутрешния блок се изплещват още веднъж в парламента за по-сигурно. Накрая се гласува и, чудо на чудесата, понеже управляващата коалиция има повече депутати от опозицията, се гласува против и вотът на недоверие на минава.
Фаза 6
Минава ден-два, нещата се забравят, хапва се задружно в парламента и лека-полека се стига до Хераклитов парадокс - всичко тече, а нищо не се променя. Или ако предпочитате така: Нищото тече, всичкото остава същото. Или ако предпочитате така: пълна тъпотия.