Коментар на Райко Байчев
Ако има учебник, в който да са описани тактиките на властта, щом трябва да се потуши протест, то първата глава ще се казва "Чакай". Колкото и да ни се струва, че един бунт е навременен, организиран и правдив, ответната страна от Министерски съвет и парламент добре знаят как да се справят с недоволството. Ето кои са ударите под кръста, които практикува властта, щом стане напечено - и най-вече кресливо наоколо.
1. Чакай
Чакай ден-два, седмица, месец. Всяко чудо е за три дни, понякога и за 30, но рано или късно свършва. Да се чака не отнема никаква енергия, да се протестира е цял втори работен ден. Няма протест, който да е оцелявал физически повече от няколко седмици, а Борисов и компания знаят, че в един момент силите на майките евентуално ще привършват. Има си семейство, кариера, спорт, забавления, петък вечер - над всеки протест е надвиснало ежедневие, което постепенно налага програмата си. А когато протестите станат съвсем рехави и немощни, тогава вече може да се намеси влиятелната премиeрска фигура и от амвона на победата да каже нещо за безработицата и средната работна заплата, пък протеста го брой заминал.
2. Пускай Пич и Кич
Пич и Кич са трибуквените медии, авангардът на журналистиката, които с пяна на устата се пускат срещу всеки протест, за да напишат отбрана колекция от измислици, в които една майка ще се окаже приближена до БСП, друга ще бъде колажирана до Иванчева, трета ще лъсне с фирма, закрита преди 12 години, но нищо, фирмичка има жената, ерго не може да протестира.
3. Нов скандал
Медиите се занимават с новини - неизбежно е щом се появи нов скандал, да захапят кокала и бързо да пуснат вече оглозгания предишен. Африканска чума? Не. Пътят край Своге. Пътят към Своге? Не, Арабаджиеви. Парите на Арабаджиеви? Не, репортерът на "Господари на ефира". Почакай, почакай, ето и Виктория Маринова. Джи Пи Гейт? Протест на майките. A сега парите на Прокопиев и Баневи. Всичко в медийната река тече и не може да се окъпеш в един скандал два пъти.
4. Армия от тролове
Многобройна пехота по форумите, които са готови да защитят незащитимото, да нападнат неуязвимото и да потушат шума от уж кресливите майки с кресливи коментари. Когато нападаш правителството, задължително си от опозицията, когато нападаш опозицията - задължително си от правителството. Освен това имаш трети братовчед, който е близък до депутат, а за написаното вземаш огромен хонорар, платен от естаблишмънта.
5. Контапротест
Най-хубавичката тактика. За всеки протест има контрапротест, а медиите, нали са тъпички, ще клъвнат на простотията за всички гледни точки и ще отразят и двете; един вид едните казват така, другите иначе, обществото е поляризирано, кой въобще да ти каже кой протест е правилен и кой не.
6. Уволнява се пешка
Пешките за това са на шахматната дъска, за да се жертват в името на благополучието на мощните фигури. Всяка власт инсталира около себе си предпазни бушони, които с популистки жест да се отстраняват щом стане нужда. Важното е кордона от офицери и топове да не се пропука. В това отношение няма по-умел уволняващ от Борисов.
7. Обяви ги за соросоиди
Почна се от 2013-та. В протестите действително се внедриха хора, инсталирани от НПО-та, а това се превърна в достатъчна причина целият протест да се дискредитира и да се представи като соросидно сборище. Нещата стигнаха дотам, че в момента е невъзможно да организираш протест, без да бъдеш обявен за човек на Сорос, понеже тоя човек е зает ексклузивно с България и ходи по площадите да пълни с долари джобовете на всеки, който е несъгласен с нещо в тая държава.
8. Времето
Простичка, климатична работа. Следиш прогнозата и доволно потриваш ръце - идват ниски температури, кой ще ти излиза на студа. Ситуацията е постфолклорна: ветрове, дъждове, бури и гръмотевици ти стават съюзници, а ти, повелител на стихиите и вечен народен самодържец, потриваш ръце, заобиколен от тях. Реакцията на властта зависи от Емо Чолаков повече, отколкото предполагате.
9. Разделяй и владей
Казваш, че ако има за майките, няма да има за лекарите, а ако има за лекарите, няма за учителите. Лекичко повеждаш носовете на корабите един срещу друг, а после царствено се отдалечаваш и наблюдаваш с доволна усмивка как се нападат взаимно.
10. Плаши с предишното управление
Ако не сме ние, ще дойдат ония. И тъй нататък. Идеята е идеята за управление да се заскоби между две партии, а оттам нататък, оправяй се.