На 26-ия ден от протеста чудото се случи. Бог чу молитвите на премиера и Валери Симеонов подаде оставка сам-самичък. Оказа се, че няма нищо страшно и не боли. Поне видимо. Тя бе приета от премиера светкавично, въпреки късния час, да не би досегашното вице да вземе пък да размисли.
Оставката бе приета с екзалтация и опиянение от... Патриотите. Сякаш не Симеонов е напуснал поста си, а е избран минимум за Патриарх. "Достоен, мъжки жест" - надъхаха се обединените в разединението си партньори на Борисов.
Кое му е достойното бе, господа? Срамота е първо да обиждаш най-нещастната част от народа на България, второ, да се извиняваш "с отвращение", а след това да упорстваш, докато цял месец млади и стари са на улицата, казвайки ясно, че не те искат във властта. До деня на оставката не спирахте да обиждате, нападате и квалифицирате участниците в протеста. Пратихте "уж болните" деца в домове, за да работят майките им, нарекохте ги "ненормални", а протестиращите били лумпени. Ама как няма да сте доволни от оставката на Симеонов - тя ви гарантира още престой във властта. Неизвестно колко, но още. Там, горе. Затова се радвахте повече от майките на оставката на лидера ви. Покъртително.
Разбира се, оставката си Симеонов подаде в характерен агресивно-самохвален стил, завършвайки с щипка мистерия и закана към враговете си, че нищо не е свършило. Лъганите и мамени безкрай майки съвсем разумно не изпаднаха в еуфория, защото са се нагледали на половинчати успехи срещу Системата. Затова обявиха, че ще изчакат оставката да се гласува от парламента. Защото един Господ знае какви други идеи и решения ще довлачат подводните течения в подобието на политика у нас.
Защото, ако си поиграем с текста на пуснатата на Орлов мост класика "Бяла роза", знаем, че "Вальо лесно се не дава, дали туй не е измама...".
А протестите продължават и след оставката.
Причини да искаш...