Бунтът на жълтите жилетки във Франция е по същество едно въстание срещу неолибералната Бастилия на президента Еманюел Макрон. Така както най-известният затвор на разположение на френските крале, превърнал се в символ на омразното статукво – Бастилията – бе щурмуван и разрушен по време на Френската революция, така и днес обикновените хора са на бунт срещу модерните окови на неолибералното кралство, управлявано от Макрон. Днешната Бастилия на неолибералните крале не е замък от камък и стомана. Днешната Бастилия е много по-страшна – тя е разпростряла своята невидима ръка и като паяжина е оплела народа, държеейки го здраво в оковите на финансовата робия в полза на свръхбогатите.
Когато Макрон спечели изборите през 2017 г., за него и неговите господари небето беше без нито едно облаче. Комфортна победа на президентските избори, пълно мнозинство в парламента, липса на мощен пряк опонент, дълъг следизборен хоризонт и ръце, които са напълно развързани, за да вземат с пълни шепи от бедните, за да дават на богатите. Макрон е сламен човек, не бива да му се отдава прекалено голямо персонално внимание. Той е просто манекен, който топли чужд трон. Реалната власт във Франция бе спечелена от неолибералните глобалисти, които чрез вентрилогизъм държат целия управленски ресурс на страната. И всичко изглеждаше розово над Елисейския дворец, докато не се появиха жълтите жилетки, за да разбъркат подреденото тесте с карти.
Бунтът на жълтите жилетки е символ. В него участват обикновените хора, хората на труда, работническата класа, средната класа и като цяло хората, които са гръбнакът на френската нация. Разбира се, че Франция е печално известна с тенденцията да въвлича в справедливите си протести и хулигани, които палят и рушат. Но те са на втори план, тяхното участие в протестите е щипка пипер за вечерните емисии новини на световните телевизии. Истинският бунт е на хората, на които им писна да живеят в държава, управлявана от един Робин Худ, ама на обратно – вземащ от бедните, за да дава на богатите. Чашата се преля от данъците върху горивата и напрежението се прехвърли като горски пожар върху цялата неолиберална икономическа доктрина. А тя, в кратце, постулира, че хората са без значение, важни са корпорациите. Важен е елитът на глобалистите, които трябва да получават всички блага. Хората в една парикрация (власт на парите) са инструмент за генериране на печалба. Парикрацията връща старите демони на тоталитарните режими от миналия век, които бяха превърнали човека в средство, в инструмент за постигане на „висшето благо“. А висшето благо днес е благо за висшите, за елитите.
В този смисъл протестите на жълтите жилетки са нещо много повече от битка за намаляване на цените на горивата. Това са протести на хора, които не могат повече да връзват двата края. На хора, които не знаят как ще изпратят децата си на училище. На хора, на които им е писнало да гледат на тях като на икономическо пушечно месо. Жълтите жилетки днес създават основа за бунт срещу неолибералния глобализъм и създадената от него парикрация по света. Дали този протест ще успее, дали ще се разрастне или пък ще заглъхне, само времето ще покаже.
Но протестите на жълтите жилетки трябва да се следят внимателно, защото те са индикатор за дълбочинно разместване на политическите пластове. Светът навлиза във време на смяна на политическия ред и обществените приоритети. Дали тази смяна на системи и изпращането на неолибералния глобализъм в пенсия ще се случи сега или утре, вече е без значение. Духът е вън от бутилката и няма намерение да се връща обратно. В дълбочина хората вече искат други решения. А това неолибералите около Макрон, около Хилъри Клинтън и Барак Обама, около Меркел, около Тимерманс и другите подобни не искат и не могат да разберат, че времето им да доминират политическия живот на света вече е изтекло. Те са се вкопчили в миналото, докато бъдещето чука на вратата. Промяната е вече тук и колкото и да си заравят глобалистите главите в пясъка, тя няма да си иде. Живеем във време разделно, в което или си на страната на жълтите жилетки, или си на страната на черните костюми. Този идеологически разлом няма да пропусне никого, без значение дали изборът ни харесва особено или не.