Няма основание за вдигане на цената на „Гражданска отговорност“ за леките автомобили, които са най-масовият клас.
Това коментира пред ФАКТИ адвокат Стоян Чаталбашев.
Ако има основание за повишение на цената – то се отнася за втори и трети рисков клас МПС, в които влизат камионите над 5 тона, автобусите и седловите влекачи, известни като ТИР-ове.
Кой позволи от 2013 г. до 2017 г.
тези рискови класа да генерират близо по 45 млн. лв. загуба годишно.
Защо КФН не влезе в правомощията си и защо чак през 2018 г. установи, че тези две рискови групи МПС системно генерират загуби. Тук трябва да посочим, че едно от основните задължения на КФН е да следи за достатъчността на премиите, както и за надлежното изчисление на пренос - премийния резерв и резервите за предстоящи плащания и тяхната достатъчност. Това припомни адвокатът Стоян Чаталбашев.
Нали именно за това застрахователите пращат в надзора годишни, тримесечни и месечни отчети доклади, справки и приложения. Ненапразно в Наредба № 53/2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, е предвиден и отделен текст ( чл. 92) относно начина за заделяне на резерви по застраховката „Гражданска отговорност“, възможност за преизчисляването им от страна на КФН, както и за предприемане на принудителни мерки по чл. 587 от „Кодекса за застраховане“ (КЗ) и налагане на административни наказания (такава възможност се предвиждаше и в предходните нормативни актове).
Има ли концентрация на застраховки при 3-4 застрахователи и какви мерки е предприела КФН срещу тази концентрация. Установено ли е на какво се дължат тези загуби. И забележете не става въпрос за инцидентна, а за устойчива загуба в продължение на 5 г. Проверено ли е продават ли тези застрахователи застраховка Гражданска отговорност на камиони над 5 т., автобуси и седлови влекачи на занижени цени и ако продават кой го допусна това, пита адвокат Стоян Чаталбашев.
Защо никой не е задължил тези застрахователни компании да си коригират цената по застраховката за тези видове автомобили. Осъществяват ли някои компании дъмпингово предлагане на застраховка за завземане на пазарен дял на необосновано ниски цени и не следва ли някой да извърши проверка в тази насока. Това са все въпроси, на които някой от държавните институции следва да даде отговор, а освен, че следва е задължен и по силата на дадените му от закона правомощия.
Основният въпрос, който трябва да се постави, е дотират ли обикновените потребители – водачи на леки коли, които са най-масовия клас автомобили и най - социално уязвимата група, евтините застраховки на други рискови класове автомобили.
Очевидният отговор е да.
Истината е, че от застраховките на обикновените хора се дотират необосновано ниските цени на застраховка Гражданска отговорност на камиони над 5 т., автобуси и седлови влекачи, незнайно по какви причини, отбелязва адвокатът.
Най-социално уязвимата група, каквито са в масовия случай водачите на леки автомобили се наказват с високи цени на застраховка „Гражданска отговорност“ за сметка на бизнеса, на транспортни и превозвачески фирми. И тук не става въпрос да упрекваме тези транспортни и превозвачески фирми, че са избрали най-ниската цена на застраховката, която се предлага на пазара.
Естествено е всеки бизнес да се стреми да намалява разходите като плаща по-малко.
Въпросът е да се прекъсне този омагьосан и порочен кръг -
предлагане на нереално ниски цени за определени групи МПС, като всичко това става на гърба на обикновения човек или чрез завишаване на застраховката му или чрез поддържане на високата и цена и не намаляването и тогава, когато има основание да бъде намалена.
Коментираният анализ на КФН обаче е и неточен и не съвсем ясен откъм данни.
И това е съвсем целенасочено направено. Защото чрез него се оправда вдигането на цената на застраховката „Гражданска отговорност“ с около 43 % през пролетта и лятото на 2018 г.
От анализа не става ясно какво се включва в обезщетенията, които са изплатили застрахователите.
Каква част от тези обезщетения са лихви за забава, съдебни разноски и разноски по съдебно изпълнение. Тези разходи обикновено са пряк резултат от неправомерно поведение на застрахователя и неизплащане на щети в установения срок, т.е. ако застрахователят изпълнява задълженията си по застрахователния договор, няма да направи допълнителни разходи ( лихвите и разноските по делата и ЧСИ в някои случаи достигат до 50 и повече процента от дължимото обезщетение).
При включване на тези разходи в изплатените обезщетения, на практика застрахователите искат отново обикновеният потребител да плати цената за тяхното неправомерно поведение.
Не е ясно какъв е дела на обезщетенията платени в България и извън България.
Защото, ако се оправдава вдигането на цената на застраховката с тълкувателното решение на ВКС при изчисленията за новата цена следва да се включат само обезщетенията плащани в България.
Не е ясно какво се включва и в административните и аквизационни разноски и защо те са толкова големи - близо 31 % от общия премиен приход по застраховката. Дали някои компании не включват цялата си издръжка в административните разходи по застраховка „Гражданска отговорност“, а оставят административните разходи по други застраховки в пъти по-ниски? Включват ли се в тези разходи рекламни договори? Тук се поставя въпроса следва ли задължителна застраховка да се рекламира и дали с разходите за реклама не се злоупотребява.
Отново трябва да се постави въпросът каква комисионна следва да се дължи за задължителна застраховка и дали не е необходимо да се преосмисли и преработи методиката за формиране на аквизиционни и административни разходи по застраховката „Гражданска отговорност“ по такъв начин, че обикновеният потребител да не бъде натоварван с 30 % отгоре за заплащане на административни и аквизационни разходи на застрахователните компании.
Не е ясно и дали се включват и къде се включват при изчисление на финансовия резултат по застраховката и възстановените по регреси от застрахователя суми, които е събрал тогава, когато по закон има право да иска да му бъде възстановено платеното от него обезщетение. Типичен пример в тази насока е, когато щетата се причини от водач употребил алкохол – тогава застрахователната компания има право да иска от водача да възстанови платената от него сума.
Не е ясно дали се включват при изчисление на финансовия резултат възстановените суми от
изоставени МПС в сервизите на застрахователи.
Не е ясно дали се включват във финансовия резултат и възстановените суми от презастрахователи. Т.е изплатеното обезщетение трябва да се коригира с това, което презастрахователя е възстановил на застрахователя по силата на презастрахователния договор, посочва адвокат Стоян Чаталбашев. .
Изясняването на тези въпроси в детайли може да позволи да се види истинската картина на пазара на застраховката „Гражданска отговорност“. Защо това не е направено може да се обясни единствено с поговорката, че „Най - добре се лови риба в мътни води”.
В заключение може да кажем, че основание за вдигане на цената на застраховката няма, а вдигането и то с близо 43 % е вече факт. За пореден път някой се опитва друг да плати цената за неговата лоша работа.