Мисълта е велика! Мисълта е най-великата сила! Тя е само и единствено на всеки човек и никой не може да му я отнеме! Върху мисълта можеш да влияеш, но не и да я откраднеш. Тя е градивна сила. Най-градивната. Всичко започва с мисълта. Първо проблясва тя, ако ѝ дадеш ход се развива в идея, след това идва въображението и накрая, претворявайки я на дело, става реалност.
Но мисълта може да бъде и силно разрушителна, когато тя е отрицателна. Развитието е по същата схема. Всяка война, най – жестокото нещо, което може да си причини човешкото създание, е започвала с една мисъл. Но - отрицателна мисъл! Отрицателната мисъл е отрова за човека. Но тя се ражда и контролира от същия този човек.
Затова най-важното е положителното мислене. А това зависи единствено и само от всеки отделен човек. Ако допуснеш отрицателното влияние на други върху твоите мисли, виновният си ти, а не другите. Всеки отговаря за себе си.
Канадският изследовател на човешката същност и лектор по личностно израстване Джон Кехоу казва: „Развиване на силата на мисълта е най-безценното умение, което човек би могъл да притежава“. Нищо сложно. Даже изключително просто за разбиране. Замисляш се и си казваш „как не съм се сетил до сега“?
Всички хора като правило се раждаме здрави. Това е нормалното ни състояние. Но от нас зависи дали и занапред ще бъдем такива, защото всички болести, т.е. аномалии в нашия организъм и тяло си ги причиняваме ние самите с нашите отрицателни мисли. Болестта не е “нещо“, болестта е процес. Този процес се поражда от нас самите, но и в нас е властта да му влияем. Отрицателните качества, които най-често пораждат болестите на човека са: злоба, завист, алчност, скъперничество. Към тях трябва да прибавим вина, което качество има отношение към миналото и страх, който ни препраща към загадъчното бъдеще. Особено пагубен за човешката психика е страхът.
Психолозите казват, че човек се ражда само с два страха: страх от шум и страх от падане. Всички други страхове, които са полазили човека, са придобити с помощта на неговата предразположеност, благодарение на гена или чрез въздействието на околната му среда /най-вече семейството/. Основните са страх от бедност, критика, лошо здраве, загуба на любов, остаряване, смърт. Страховете от бедност и лошо здраве имат най – деструктивно влияние върху човека.Те водят до отрицателни мисли и застигнатият от тях човек е потиснат и нещастен. И все пак човек, като че ли не иска да си представи колко много може да си помогне, ако мисли позитивно. Затова само трябва да даде ход на положителната мисъл, да я развие, да си представи хубавото и да го изживява, все едно, че е реалност. Страхът е просто състояние на ума и това означава, че може да бъде контролиран и преборен. Казано иначе - всичко е в нашите ръце и зависи от нас самите.
Всеки човек е уникален, т.е. различен, неповторим. Може би затова в целия свят няма двама души с еднакви отпечатъци. Всички хора са деца на Вселената и всички са обречени от нея на успех и щастие. Но постигането им зависи най-вече от тях самите. Успехът не е дъжд, който чакаш да падне отгоре, за да те освежи. За него трябва да се трудиш, да го изработиш и най-важното - да проявяваш постоянство. Достатъчно като начало е да знаеш, че това е напълно реално и лесно за постигане, стига да мислиш правилно т.е. да реализираш положителното си мислене. Ако си го помислиш, ако си го представиш и силно вярваш в него, той ще дойде. Що се отнася до щастието, то също е просто състояние на ума.
Но всички хора имат и много общо. Всички искат да бъдат здрави, да бъдат вечно млади, да чуват името си, да бъдат признати, да бъдат похвалени. Но може би най-много искат да бъдат значими. Затова и хората се стремят към властта. Това е не толкова заради облагите, на които ще се радват , а поради факта, че ще имат широко признат принос в областта на тяхната компетентност, че от тях ще зависят други хора. За този тип хора това е и щастие, а няма по-голямо щастие от това да правиш другите щастливи! И тогава няма как да не излъчваш положителни енергийни вибрации.
Нашата връзка с Вселената или по – точно казано с нейната енергийна мрежа се осъществява чрез нашето подсъзнание.
Подсъзнанието е Невидимият и Необикновен приятел на човека. То получава и складира сетивна информация, свързана с мислите. Подсъзнанието никога не спи, то работи денонощно. То се грижи нашите органи да функционират правилно – когато спим нашето сърце тупти, а кръвообръщението продължава без почивка. Но подсъзнанието има и една друга съществена особеност, а именно - то не прави разлика между положително и отрицателно, между добро и зло и не се занимава с анализи, което е задача на нашия ум /съзнание/. Каквато информация му изпратим, такава ще излъчи в енергийната мрежа. То е като техника в машинното, на който капитана на кораба дава команди – изпълнява ги безпрекословно, без да ги анализира. Затова трябва да бъдем отговорни и да внимаваме с нашите мисли.
Лекторът по личностно развитие д-р Джоузеф Мърфи използва интересна метафора. Той казва: „Човешкото съзнание е градина, подсъзнанието е почвата, мислите са семената, а човекът е градинарят. Каквото посееш, това ще пожънеш. Не може да посееш магарешки бодил и да очакваш да поникнат рози“. Мисълта е като магнита, привлича себеподобните си. Казано с други думи, съзнанието привлича онова, към което е насочена мисълта ти. Няма как да мислиш отрицателно и да ти се случват добри неща. Природата не е съгласна, просто не допуска това.
Говорейки за мисълта, трябва да сме наясно, че ние не сме нашият ум. Умът е орган като сърцето и черния дроб, като очите и ушите. Ние, т.е. нашият Аз е този, който може и трябва да му казва какво да мисли. Аз-ът решава дали да допусне дадена мисъл в ума или не. С други думи, от самият индивид зависи дали ще живее с положителни мисли или ще се поддава и подчинява на отрицателни мисли. Това зависи само и единствено от всеки от нас! Никой не маже да ни каже как да мислим, ако ние не желаем това. Никой не може да владее нашата мисъл, ако ние не разрешим.
Много често дете, когато направи някаква пакост, се оправдава с приятелчето си, като казва: „той ме накара“. Сигурно е било така и това е разбираемо за едно дете. Но как да разберем един пораснал човек, когато се оправдава по същия начин. Че защо същият този човек е дал ход на чуждата лоша мисъл? Той може да я откаже, да не я допусне в собствения си ум. Ако ние допускаме отрицателни мисли в ума си, вината е наша и само наша!
Трябва да проумеем, че случайно нищо не се случва. Случайността не съществува. Това е илюзия в ума на човека. Всяка мисъл е причина, всяко действие е реакция. Всичко е породено от енергийните вибрации ! Ние съществуваме в енергийната мрежа и сме едно цяло с нея. Звъниш на приятел по телефона и чуваш „Тъкмо се канех да ти звъня и аз“. Но това не е случайност. Това е породено именно от положителните енергийни вибрации, излъчени от двама души,
Преди повече от десет години трима души създават „Клуб на приятелството“. Следват ежеседмични срещи. След около година титулярите стават шест. На тези срещи започват да се канят и да идват най-различни хора: държавни служители, бизнесмени, бивши и настоящи правителствени лица, депутати, дипломати, пенсионери. И всички идват поради една единствена причина и тя е, че на тези срещи цари само и единствено положителна енергия. Разказват се анекдоти, правят се различни анализи и коментарии. Няма спорове, само дискусии. През повечето време властва господин Смях. И когато си тръгват от тези срещи, всички са заредени само с положителна енергия, чувстват се щастливи и чакат с нетърпение да дойде следващата среща .
Порасналият човек не може непрекъснато да се оправдава с „другите“. Просто не е редно. За да си подобри живота, трябва да започне от себе си. Той разполага със своята мисъл, най-силното оръжие, което никой не може да му отнеме, ако той не пожелае. Защо да не го използва? Длъжен е да го използва!
Нашата сила на мисълта е неограничена! Само ние определяме какво да правим с нея. Мисълта е оръжие, което умело трябва да използваме за наше добро и за доброто на другите. Всички сме отговорни за случващото се в и около нас. Длъжни сме да променим живота към по-добър!
Ако сме заредени с положителна енергия, което зависи само и единствено от нас, ще ни се случват хубави неща! Ако даваме“ пропуск“ за нашия ум /съзнание/ в ръцете на отрицателното, ще страдаме и ще живеем в сивота!
Това е законът, приет от „парламента“ на Вселената на първо и последно четене и не подлежи на вето!
Автор: Лъчезар Стоичков