Основната сила на президента на Венецуела Николас Мадуро е в армията и по-скоро в ръководството на въоръжените сили. Той получава солидна подкрепа от Китай и Русия, които са инвестирали много в страната му и тя им дължи милиарди.
Най-същественото е, че ситуацията в страната е трудна за понасяне, като там има бедност и недостиг на елементарни продукти.
САЩ могат да нанесат удар върху икономиката на Венецуела, ако наложат ембарго върху вноса на петрол от нея.
Това заяви в интервю за ФАКТИ експертът по международни отношения и бивш дипломат във Венецуела професор Лазар Копринаров.
Той коментира ситуацията във Венецуела, след като опозиционният лидер Хуан Гуайдо се самообяви за президент и получи международна подкрепа от САЩ и Запада.
Как ще коментирате решението на опозиционния лидер Хуан Гуайдо да се самообяви за президент на Венецуела? Може ли това да накара Николас Мадуро да напусне поста или е възможно да се стигне до граждански конфликт в страната?
Трудно е да се предвиди. По-скоро може да се очаква второто, от колкото първото. Проблемът е в това, че основната сила на Николас Мадуро е в армията и по-скоро в ръководството на въоръжение сили.
В същото време зад опозицията стои подкрепа от голяма част от гражданите. Според някои проучвания над 80% са хората, които искат Мадуро да напусне поста си.
Подкрепа за Гуайдо обявиха в Латинска Америка и по света. Тоест Мадуро е изолиран в международен план. Той получава подкрепа от Китай, Русия, Турция, Иран, Боливия и още няколко малки държави.
Най-същественото е, че ситуацията в страната е трудна за понасяне. Мизерията е огромна, а дефицитът на основни стоки голям. Това е причината толкова значим да е процентът на венецуелски граждани, които да искат промяна. Те свързват промяната с това Николас Мадуро да напусне поста си. Това очакват.
Венецуела се намира в тежка икономическа криза от 2013 г. Как Мадуро успява да запази властта си толкова дълго време, след като страната му е такова състояние от толкова дълъг период?
Няколко са причините за тази устойчивост на режима. Това е режим, който получава солидна подкрепа от страна на армията. Половината от министрите на Мадуро са генерали.
Той получава солидна подкрепа от Китай и Русия. Те са направили огромни инвестиции в страната и Венецуела им дължи милиарди. Китай, Русия и някои други страни не са заинтересовани от промяна на режима.
През последните две, три години опозицията беше доведена до едно музаечно състояние. Това стана поради лични вражди и неумение да се намери общ път, за това какво да се справи с Мадуро и след него.
Други причини също могат да бъдат изтъкнати, но ми се струва, че тези са основни да обяснят трайността на режима на Мадруо. Аз обаче мисля, че някои от тези причини вече са отстранени.
Гуайдо съумя, въпреки младостта си, за един много кратък период да обедини около себе си, както умерени, така и радикални представители на опозицията. Това не можеше да се случи през предишните години. Сега се получи. Един млад човек вдъхна сили на опозицията.
През последните две години опозицията беше като заспала. Той успя да създаде представата, че те са силни, когато са единни и да ги обедини около себе си.
Големите сили имат различни позиции за случващото се в страната. Може ли това да я превърне в арена на международен конфликт, както се случи със Сирия?
По принцип е възможно, но аз не вярвам, че ще се стигне до там. САЩ нямат интерес да предизвикват граждански войни около себе си. Смятам, че има далеч по ефикасни средства за указване на натиск над Николас Мадуро. Един от тези варианти е свързан с ембарго върху износа на петрол за САЩ. Венецуела дължи над 95% от валутните си приходи на износа на петрол. Една трета от този износ е за САЩ.
Венецуела изнася около 500 000 барела нефт дневно за САЩ. Ако президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи забрана за вноса на петрол от Венецуела, това ще е ужасен удар за икономиката на тази страна, която и без това е полужива. Това е вариант за действие.
Венеуцела беше част от една голяма лява вълна, която заля Латинска Америка преди две десетилетия, но сега много от тези режими започнаха да падат. Може ли да се каже, че конфликтът в страната показва нов политически модел в региона?
Лявата вълна, може да се каже радикално лява, която се наложи от 1999 г. до 2015 г., вече се изчерпва. В момента освен Венецуела на Мадуро има само няколко други такива режима. Това са Даниел Ортега в Никарагуа, Ево Моралес в Боливия и близка до тази линия е властта в Ел Салвадор.
Всичко започна от промените в Аржентина, в последно време и в Бразилия. Латинска Америка никога не е била с единна политическа линия или тенденция. Както в Бразилия победи един крайно десен кандидат като Болсонаро, почти по същото време в Мексико победи един доста ляв политик като Обрадор.
Да, има голям отлив от лявата вълна. Това обаче не означава, че цяла Латинска Америка е дясна. Има различни политически влияния.