И едни и същи резолюции важаха за всички, и Истанбулски конвенции всякакви започнаха да въвеждат. Но ишиас удари първите люде, и строежът престана на кулата Вавилонска, и голямо бягство настана „напреде и назаде“ по всичките посоки на света.
Извън закачката за ишиаса, истината е, че глобализацията не е политическо откритие и политическа мода на нашето съвремие.
Глобализацията вече се е състояла и вече се е провалила.
Гордост, алчност, егоизъм, арогантност, суета, жажда за глобално господство без Бог – това са движещите сили на стремежа към глобална унификация и световна власт.
Така беше тогава, така е и днес. Духът на глобализация по времето на Вавилон и по времето на Брюксел е все един и същ.
Дух на мрак, представящ се за прогрес.
Дух на робство, демонстриращ свобода.
Дух на дързък разврат, преструващ се на любов.
Опитът чрез инструмента на субсидиите да бъде наложен единен брюкселски език вече свършва зле.
Пред очите ни.