Налазиха ме тролове. Съветски и червени. Особено след писанията за Елена Йончева, „Храстът казал на дървото“ и за позицията на президента Радев за Венецуела.
За първи път разбрах що е трол от Клифърд Саймък, „Резерватът на таласъмите“. Там също бяха зли и заядливи същества, но опоетизирани и донякъде симпатични. При Саймък троловете много се ядосват, ако другите приказни същества не ги почерпят от Октомврийската бира и правят магии, за да я вкиснат.
В случая троловете изобщо не се занимават със съдържанието, а директно ме атакуват. „Тоя не е пипал жена от поне 10 години“. „То му личи колко е злобен“. „Колко българи са напуснали България“. И други такива.
Отначало мислех, че е спонтанна реакция. Но не е.
Постът за Елена Йончева беше харесан от над 800 души, споделен от повече от 500 и имаше 240 коментара. Това е лавина, без да се надценявам.
Знам защо е така. БСП влезе в кампания и Йончева е на върха. А което съм написал, я притъпява. Изненадах се колко много българи са запазили естествените си усещания за справедливост и нормалност.
При това промиване.
„Много лесно българските граждани могат да направят аналогия с положението в България, което до известна степен се дължи на действията на правителството. Да вземем само нашата мигрантска криза. Нека сравним с Венецуела при 32 млн. население колко души са напуснали страната с нашето население."
Това рече президентът оня ден, коментирайки няколкото милиона бежанци от Венецуела и чавизма.
2+2=4. Щом президентът говори като трол, няма случайност. Спуснато е. Каквото е наредено, това и се троли.
Гадост. Вкисваме Октомврийската бира.
Под нивото ми е да се връзвам на номерата на разни Ивовци – в президентството или извън него. И под нивото на президента е.
Но той си знае.
Все пак. България и Венецуела са несравними, сега. Венецуела при всичките си природни богатства, които България няма, има по-нисък БВП на глава. И бягането оттам тепърва започва.
Като всяка тролска истина и тази, че българите бягат от България, е полуистина; и е манипулирана.
Българите тръгват на гурбет – често и да се заселят завинаги, но предимно в западни държави. Понеже комунистите тук не са изпускали властта, реалната власт, вече 75 години.
Тук властват (все още) комунистическите кланове, връзките (в смисъла на зрелия живковски социализъм), нечестните предимства.
Изходите са два – или се опитваш да променяш, или – гласуваш с краката.
Гадното при президента Радев е, че той влиза в матрицата нацията да бъде сплашвана и заплашвана. Да ни говори колко сме зле. Предимно.
Като си помисля, БКП от 89-а насам друго не прави.
Вкисва Великата октомврийска бира.
Но ще дойде ден.