Какво точно е психическото състояние на феминистки, които плачат за убито коте и се радват на убито бебе?
Тези дни мнозина феминистки-любители на серийното убийство на бебета, узаконено през годините са се притеснили да не се повреди любимата им индустрия на смъртта. Явно гневът срещу нанасящата глобални поражения либерална лудост придобива нежелан за тях локален интензитет. Сакън, да не посегне някой на т.нар. аборт и така да спаси живота на някое планирано за убиване бебе.
Шокиращо звучи, нали? Неприемливо звучи, човек е готов да го отхвърли – ама как така феминистките пречат да бъдат спасени деца от смърт.
Шокиращо звучи, ама това е истината.
Истината е, че това е битка за живот. И тази битка започва с битка на думите.
Затова за привържениците на убийството на бебета е толкова важно да го наричат аборт. Съзнателното, безпричинно от медицинска гледна точка прекъсване на бременност на здраво дете се нарича убийство. Убиват едно малко, невинно човече. Напълно невинно. Напълно беззащитно.
Така ли е? Това факт ли е? Да, това е факт.
Какво точно „човешко право“ е да убият бебе? Дяволско безправие е това, не е човешко право. Никой няма етичното право да убива невинни бебета.
Ето това е истината. Цялата истина.
За разлика от половинчатата и толкова любима феминистка теза – „чия е утробата? Утробата си е моя“.
Да, тези дни я отупаха от праха и тази феминистка мантра. Демек – „женска си е утробата, к’вот’ си искамЕ, това ще си правиМ“.
Стара болест на феминизма е да говорят от името на всички жени. Феминистките така и не могат да си представят колко много жени ги гледат с недоумение и неодобрение, или с откровено възмущение и презрение.
Защото тези умни жени и майки знаят – не са вдъхнали те жизнено дихание на своето бебе, за да отнемат това жизнено дихание и да го връщат обратно.
Бог е вдъхнал живот на това бебе, създадено от мъж и жена.
А фактът, че това бебе расте в женската утроба и излиза от нея – какво точно право дава на феминистките да искат смъртта му?
По силата на кой закон на естественото право?
Кой закон?!
Това, че днес в България всеки ден убиват 70 деца, и то само регистрираните убийства, без нерегистрираните – това за хвалба ли е? Това за радост ли е?
Когато 200 хиляди двойки у нас се молят за дете и се измъчват във върховни усилия да се сдобият с рожба по всякакъв начин – ин витро и какво ли още не – в България една групичка продължава да играе тоя соросоиден танц на смъртта, наречен „право на аборт“.
Това са терористи-убийци в рамките на закона, с право да убиват и да подстрекават към смърт!
Това са религиозни фундаменталисти, основали своята религия върху аборта под името „права на човека“.
Културата на аборта е религия на смъртта.
На тези религиозни фундаменталисти – пилигримите на смъртта трябва да се говори истината направо в очите, да бъдат показани в целия им фалш и позор на лъжливи пророци на Сорос, да бъдат лишени от кървавия им монопол на езически шамани и да бъдат натикани в отбранителна позиция. И то като начало.
Защото те самите не са плод на аборт, нали така? Тези кървави жреци на тази кървава религия – те са истинските хомофоби, мразещи хората. Те са истинските религиозни фанатици, представящи езически мрак и човешки жертвоприношения като „прогрес и свобода.“
Те, които не са плод на аборт и чиито майки са загърбили „човешките си права“, за да ги родят – те отричат правото на живот на други човешки същества!
Това какво е!?
Те, които леят сълзи и припадат заради убито коте, защото ги е жал и защото котето има право да живее – същите те се радват на убийството на бебе и отричат правото му да живее?!
Какво точно е психическото състояние на такива хора – привърженици на „човешкото право на аборт“?!
Говорих веднъж на една прекрасна дама, преди време лежала месеци наред да защити детето си, което лекари са я съветвали „да абортира“. Но тя е устояла. За да роди една чудесна принцеса, вече на 20 години.
Защо според теб толкова много хора у нас имат проблеми със зачеването – попита ме тя.
Защо Бог да изпраща живот в една земя, в която всеки ден му връщат обратно душите на над 100 убити бебета в регистрирани и нерегистрирани убийства от касапницата, наречена „аборт“?
Защо?
Да, това обяснява всичко. Звучи абсолютно логично – кимна тя след първоначалното си стъписване.
Това е истината – всичко е свързано в нашата Вселена. Всичко има последици.
Каквото посееш, това ще пожънеш. Не може да сееш смърт и да жънеш живот. Не може да убиваш и да искаш да раждаш със същия интензитет. Убийството на бебетата е в човешки ръце – да, за съжаление. Но духът на живота не е. Духът на живота е жизнено дихание на Създателя.
Затова или ще ценим живота, или няма да го намираме в земята си, в обезлюдяващата наша България.
Веднъж прочетох, че парите се зарекли никога да не отиват при хора, които не ги ценят.
С живота е същото. Животът спира да се появява там, където не го ценят.
Защото животът е много повече от парите.
И много повече от „човешките права“ на днешното либерално-феминистко безумие.