Путин превърна миналогодишното си обръщение към Федералното събрание в презентация на ракетно-ядрени разработки. Като целта бе не да се убеждават в нещо самите руски парламентаристи, а да се направи опит за сплашване Запада. Посланието бе: "Дайте да се разберем, че конфронтацията с нас ще ви струва скъпо и ще се превърне в много опасно начинание; нали не иската всички тези нови оръжия да бъдат насочени срещу вас в близко бъдеще".
Но планът не сработи. Нещо повече - получи се обратен ефект. Няколко дни по- късно гръмна скандалът в Солсбъри, след което последва поголовно изгонване на руски дипломати от Европа и Америка и налагането на нови санкции на Русия. Може би Западът реагира така остро именно за да покаже, че не се е впечатлил от анимацията на руска военна мощ и не ще позволи на Кремъл да разговаря от позиция на силата.
Любопитно бе дали тази година Путин ще се опита да доразвие миналогодишния си подход или ще потърси друга тема на изявлението си. Интригата бе допълнена от появата на една странна статия от главния идеолог на днешната руска власт- Владислав Сурков. Нейният главен лайтмотив бе твърдението, че съществуващата днес в Русия политическа система е обречена да живее дълго време и нейното развитие вече не зависи дори от създателя ѝ Путин. Тя едва ли не се е превърнала е органичен израз на обществено- политическото развитие на страната.
Като оставим настрана, че всеки авторитартен режим изпада в илюзия за своята дълговечност и всеки път историята го опровергава безмилостно (така се случи с франкизма, салазаризма, кемализма и др), на дневен ред излезе въпросът дали Путин в обръщението си няма да предложи някакъв нов модел на конституционно устройство. По странно съвпадение, малко по-рано и председателят на Държавната Дума Вячеслав Володин заговори, че Конституцията не е свещенна крава и може и трябва да бъде адаптирана към новите реалности и предизвикателства.
Всички тези очаквания си останаха напразни. Още в началото на посланието си Путин постави акцента въхру социалната тематика. Неговите подчинени могат да си позволят да вярват в непоколебимостта на режима, не и той. Дори и да липсват признаци на видимо социално недоволство, под повърхността явно протичат определени процеси, които будят безпокойството на руския президент. В условия, когато реалните доходи на населението падат пета поредна година, ДДС тази година бе повишен с 2 процента, а пенсионната възраст ще се повиши с пет години, обществената консолидация около управлението започва да се пропуква. Все още плахо, без да предизвиква политически трусове, но и без да има яснота как може да се стопира процесът.
И Путин се опитва да действа превантивно и целенасочено. Патриотичната тематика явно не действа все така вдъхновяващо и е нужно да се отвори „торбата с подаръците“. Предложените социални решения, поне на хартия, звучат доста прималиво за голям брой млади и многодетни семейства, пенсионерите и тежко болните. Като добавим и близките на споменатия кръг от бенефициенти, получава се значителна общност, която властта е изкушена да превърне в убедени свои поддръжници.
Но освен значителното разширяване на кръга от лица, получаващи социална подкрепа, Путин се нуждае и от икономически ръст - основното средство, което повишава доходите на нанселението. Той предупреди специално правителството, че този проблем ще бъде решителен за участта му. Основната цел е Русия да реализира икономически растеж, по-висок от средния за света. Нещо което и Путин знае, че едва ли е възможно и може би вече търси начин да се освободи от този кабинет, начело с Медведев.
Но министър-председателят едва ли ще е единствената политическа жертва. Президентът изказа недоволството си и от държанието на множество представители на държавното управление, които бягат или дори саботират изпълнението на поставените амбициозни икономически и социални цели. И намекна за необходимостта от значими кадрови промени - нещо, от което до момента руският лидер се е въздържал. Но може би за да се запази стабилността, ще бъде необходимо да се разместят контролирано властовите пластове. За да получи страната необходимия отдушник.
Отделно бе засегнат и въпросът за развитието на генетиката и изкуствения интелект. Въпроси, които наистина маркират научно-техническото ниво на всяка държава, но именно по тях липсваше по-голяма конкретика. Под формата на осигурено финансиране и ясно зададени цели.
След като отдели 1 ч. 15 мин. на вътрешната политика, Путин премина и към външната. Отново за главна ценност бе изведена необходимостта от запазване на суверенитета. Точните му думи бяха, че Русия или ще бъде суверенна държава, или няма да съществува. Тя се явява в неговите очи като носител на отделен цивилизационен код, което не ѝ позволява да се влее в някое от съществуващите мултилатерални обединения. Но ако продължим неговата мисъл, тогава поради своята уникалност, Руската федерация не може да бъде и център за формиране на някакъв над държавен проект. Нещо, към което тя постоянно се стреми.
Поради сериозната конфронтация със Запада, разбираемо на първо място бяха споменати отношенията с Китай, които в очите на Путин подлежат на сериозно задълбочаване. А Москва трябва да се превърне в двигател за интегрирането на съществуващия Евразийски икономически съюз в проекта „Един път - един пояс“. Като цяло Азия бе определена за полето на конструктивно сътрудничество.
Колкото до Европа и САЩ, Путин вероятно е решил да възприеме изчаквателна тактика. Той изрази намерение да действа само реактивно и да не предприема никакви стъпки нито за подобряване на отношенията, нито да провокира влошаването им. Явно ще се опита да следи процеса на дезинтеграция между Вашингтон и Брюксел и ще се опитва дискретно да го насърчава.
Това му желание обаче влиза в противоречие с наличието на неизменната милитаристка компонента в речта му. Тя вече звучеше като продължение на миналогодишното му обръщение. Ако тогава се разкриваха подробности за разработката на нови оръжия, сега бе заявено, че те са вече или приети на въоръжение, или предстои тяхното приемане.
Но появата на качествено нов руски ракетно-ядрен потенциал няма как да не подейства консолидиращо от двете страни на Атлантика. А оттук и да се поддържа идеята, че парирането на руската опасност най-лесно може да се случи през икономическото „задушаване“ на Русия.
В речта му имаше и една енигматична заплаха конкретно към Америка. Той каза, че ако Съединените щати разположат ракети със среден обсег на действие в Европа, Русия ще постави под реципрочна заплаха не само новите ракетни позиции, но и центровете им за управление. Което означава, че тя е готова или да създаде ракети, способни да прелетят разстоянието от Русия до Америка за 6-10 минути, вместо сегашните 30-40 минути, или смята да сздаде свои ракетни позиции близо до САЩ. Първото би означавало определен технологичен пробив, а второто - геополитически. Но и двете повишават риска от избухване на ядрена война.
В общи линии това съдържаше обръщението на Владимир Путин към Федералното събрание. То не впечатли с нищо особено и публиката, която макар и често, доста вяло аплодираше оратора. Налице бе смесване на множество социални обещания с дежурното дирене на път за устойчив икономически растеж, без да се даде отговор как може да бъде постигнато въпросното съчетание. От друга страна, се открои отправената „невидима заплаха“ към Съединените щати и липсващата в словото украинската тематика. Което пък е повод за отделен разговор.
Коментарът на Георги Георгиев е публикуван в Гласове