Бурно развиващата се икономика на Китай има златния шанс да сложи ръка и на нефта на Аржентина, съобщава в. „Файненшъл таймс“.
Това става възможно след като испанската петролна компания
Repsol е решила да се раздели със своя дял в аржентинската YPF
в отговор на действията на Кристина Кирхнер за национализация на дела й.
По тази причина Repsol е готова да продаде своя дял на водещата китайска компания Sinopec.
След действията на Кристина Кирхнер Буенос Айрес вече притежава 51% от YPF. Обвинената, че не прави достатъчно инвестиции YPF, която е аржентински клон на Repsol, в който испанския петролен гигант държи 57.4%, загуби през последните седмици 16 петролни концесии, които й бяха отнети.
Пазарите реагираха на действията на аржентинските власти, вдигайки местните облигации.
Страната ще се нуждае от около 25 милиарда долара през следващите 10 години, за да развие добива на
най-големите залежи от шистов петрол в света, в находището Вака Муерта, открити от YPF.
Счита се че резервите в него възлизат на 23 млрд. барела нефтен еквивалент.
Испанският премиер Мариано Рахой свика спешно съвещание с министрите на външните работи и индустрията, за да обсъдят отговор на национализацията на YPF.
От Repsol обявиха, че ще търсят компенсации в размер на $10,5 млрд. Финансови анализатори коментират, че действията на Аржентина са опит да се отвлече вниманието от горещите социални теми.
От своя страна председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви, че е
"извънредно разочарован" от решението на Аржентина.
Брюксел дори отложи срещата с аржентински представители. Говорителят на Комисията Пия Аренкилде Хансен отбеляза, че среща в рамките на съществуващото двустранно икономическо и търговско споразумение между ЕС и Аржентина, насрочена за четвъртък и петък, е била отложена до второ нареждане.
Тя не пропусна да предупреди, че решението на Буенос Айрес с национализацията "създава несигурност, която не е полезна за нашите икономически отношения и за икономиката като цяло".
В събота пък Кристина Кирхнер внезапно напусна срещата на американските държави в Колумбия, в знак на протест срещу нежеланието на САЩ да осъди британската агресия на Фолкландските острови.
Пекин изпитва остра нужда от енергоносители,
затова бързо установява тесни отношения с онези държави, където са открити големи запаси от петрол и природен газ. По тази причина Китай гледа да не дразни Русия на международната сцена и охотно преговаря за нови газопроводи. Не случайно стратегически партньори Пекин намери и в Африка в лицето на Судан, Ангола, Нигерия, Габон и Алжир.
Чрез своите държавни компании и банки, Китай е инвестирал около $ 20 млрд. само в Судан. През последните години на Черния континент особена популярност придоби израза „анголската сделка“, при която Китай изгражда инфраструктурата, а заплащането получава под формата на петрол.
Списъкът на суровините, търсени от китайците в Африка, е доста обширен.
Освен петрол и газ, в него фигурират мед, кобалт, злато, диаманти, хром, манган, уран, боксити, редки елементи, дървесина и много други.
Последните дни показват, че Поднебесната империя се стреми и към черното злато на Аржентина.
Ставащото в Аржентина не убягна от вниманието на Moody's.
Международната рейтингова агенция намали от Ba3 на B3 оценката си за YPF.
Преразглеждането на рейтинга отразява неопределеността, провокирана от национализацията на компанията, но и перспективата за нейните оперативни и финансови показатели, отбелязват от Moody's.
Според експерти действията на президента на Аржентина няма да доведат до по-голямата енергийна независимост на латиноамериканската страна.