Една жена отишла при царя, за да моли за милост за сина си.
- Жено, рекъл царят, не знаеш ли какво е извършил сина ти и какво наказание заслужава за това?
- Знам, царю, наказанието му ще бъде справедливо.
- Тогава за какво си дошла, учудил се царят. А майката отвърнала:
- Моля за милост, а не за справедливост.
Останала е в сърцето ми тази трогваща майчина молба. Умът знае каква е заслужената присъда, но майчиното сърце моли за милост.
Мило ѝ е на майката за сина. Майката винаги си остава майка.
Ако не покажеш милост, и към теб няма да бъде показана.
Но как да знаем какво е милост, ако няма закон?
Ако законът не е очертал ясно и точно границите на добро и зло, тогава
къде свършва справедливостта и къде започва милостта?
Милост има само на фона на закона.
Милост има само при признаване на действието на закона.
Извън границите на добро и зло, грехът превръща милостта в мерзост.
Виждаме го днес, нали?