Откриването на предизборната кампания бе официално обявено на 26.04.2019 г. Реалната подготовка обаче стартира доста по-рано. Истинската борба за електората започна чрез предизборно активизиране на държавата в областта на социалната политика на централно и местно ниво.
Това посочва в коментар за сайта „Епицентър“ адв. Владимир Шейтанов.
Ударно бе обявено повишаване на заплати и пенсии на учителите и медицински сестри.
Отсрочени бяха стари задължения на вероизповеданията.
Отменени бяха непопулярни управленски актове като Предложението за ратифициране на Истанбулската конвенция и за присъединяване към Световния пакт по миграцията, Националната стратегия за детето 2020-2030.
Засилена бе социалната чуваемост към исканията на отделни социални групи като майките на деца с увреждания и др.
Допълнителен електорат бе привлечен по линия на финансиране на проекти, печелене на обществени поръчки, прегледи на изпълнението на предишни евро-проекти, разпределяне на помощи по различни програми за развитие, работа с общинските и държавните служители, стартира мотивирането на управлявания и корпоративния вот.
В много отношения и тазгодишната кандидатска кампания остава белязана от външнополитическия провинциализъм. Той получи прясна доза „надежда за успех“ от факта, че на изборите тази година не бяха поканени международни наблюдатели от ОССЕ, Съвета на Европа и ЕП. А това можеше да повиши доверието в честността на изборите.
Новаторски тон в предизборната кампания внесе сатиричният вестник „ПРАС-ПРЕС“, който наскоро написа: „боят настана и тупкат сърцата, не нашите, а на кандидатите за брюкселски рахат и страсбургско родолюбие...“. Това поведение на българската политическа върхушка навремето не можа да бъде повлияно дори от гения на Чудомир, та камо ли някакъв си днешен Кънчо Фукуяма-Кръстев би могъл „да го изчегърта“ от социалната действителност.
Мотото на ГЕРБ за кампанията е девизът „Европа ни чува“. Още на нивото на политическото послание проличава нежеланието или некомпетентността да се навлезе в същността на главния европейски въпрос днес: съдбата на ЕС след изборите.
Предизборната платформа на управляващата партия е изработена като по матрицата на програмата на ЕНП за следващия програмен период. Тя е фокусирана единствено върху европейската тематика. И тъкмо тук се прояви нейната основна слабост – липсва анализ на днешното състояние и бъдещето на ЕС.
Едва ли може да се измисли по-ярко свидетелство за защита на статуквото. Дори лидери като Юнкер, Туск, Меркел, Рюте, Льовен и др., които олицетворяват политическото статукво в ЕС не отричат, че без дълбоки реформи съюзът няма бъдеще. Дори „статуквото“ говори днес срещу статуквото, но не и евродепутати от ГЕРБ. Оглушително мълчание - страхливо, хвалебствено, чиновнически.
В концептуално отношение, предизборната платформа на ГЕРБ е изградена на основата на Програмата на ЕНП за следващия програмен финансов период. Изградена по студентски, с опорни точки „а ла…“ Power point, лозунгарски, без системен анализ на проблемите, тя се фокусира върху „светлото бъдеще“ с очевидно нереалистични обещания – главно за преливащи евросубсидии. Защита, възложена на екип от 17 млади и неопитни международници, в т.ч. двамата най-млади евродепутати в света, които започнаха своята евродепутатска кариера на 26 и 28 години бе доста неубедителна.
Видя се, че тези симпатични млади хора болезнено се нуждаят от реализъм, зрялост и самокритичност. В продължение на 5 години България така и не узна имената и не запомни лицата им. Повторното им попадане в евролистите днес затвърди впечатлението за международни и вътрешни зависимости.
Митът за всепокоряващия професионализъм на младите евродепутати влиза в рязък контраст с повърхностното съдържание на предизборната платформа. В нея липсват сериозните проблеми на ЕС - въпросът за кризата в ЕС, за съотношението между правата на Съюза и правата на страните-членки, кризата на доверието, неефективността на управлението, корупция на съюзно и национално ниво, противоречията в икономическите интереси на отделните страни, слабостта на единна и координирана външна политика, липса на единна отбранителна стратегия и военна структура, индустриалната, научна и технологична неконкурентоспособност, ролята на субсидиарността за неефективността на националните правни системи, фасадността на демокрацията. Изцяло отсъства анализ и на проблемите на българското участие в ЕС: неефективно използване на европейските субсидии и тяхното превръщане в основен източник на мащабната корупция, членство на втора скорост, провал на нашата кандидатура за „Шенген“, неадекватна и вредна за националните интереси политика по миграцията, загубата на национален доход чрез изтичането на квалифицирани кадри, капитали и износ на стоки с ниска добавена.
Липсата на международен и политически опит на незрелите евродепутати имаше изключително висока цена за нацията и държавата през току що отминалия мандат на ЕП. Но с тях е трудно да се спори, тъй като те са „концентрирали в себе си“ целия опит и знание в областта на европейската политика.
Май неуспехът им да спрат проекта „Мобилност“ не ги е научил на нищо, освен как да поднасят един неуспех като успех.
БСП представи предизборната платформа си платформа още на 12.01.2019г. Това даде възможност за организиране на по-широко партийно обсъждане и за нанасяне на необходимите корекции. Това е една от малкото, да не кажем единствената сериозна, професионално подготвена платформа. Неин голям позитив е критичният анализ на европейската реалност. Платформата започва с оснополагащия извод за тази предизборна кампания – днес ЕС е в криза. Тази оценка се наложи в огромното мнозинство политически анализи през последната година. За това заговори открито американския президент Доналд Тръмп, Председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск, редица лидери на страни-членки на ЕС.
Иван Кръстев, един от най-утвърдените политолози от неолиберален, соросоиден вид, издаде книгата „СЛЕД ЕВРОПА – за слабостта и силата на ЕС“, в която заявява „идва краят на досегашният ЕС“ (Иван Кръстев, Дунав мост, 26.04.2019г.). В сравнение с него, предизборната платформа на БСП звучи решително по-проевропейски.
Признавайки кризата, БСП посочва причините за нея и пътя, по който тя може да бъде преодоляна:
„нова социална държава в Европа и изграждане на солидарни общества, които поставят в центъра нуждите и стремежите на всеки гражданин, защитават демокрацията, създават равни възможности, постигат социална сигурност, гарантират устойчиво развитие и инвестират в бъдещето“.
Подобна Платформата е несравнимо по-прагматична. Тя съчетава потребностите на България с европейските политики. Целите са обвързани с конкретните интереси на България – Европа на една скорост, единна външна политика, общоевропейска отбрана, Европа на социалните държави, укрепване на европейското единство с гаранции за националните интереси на страните-членки.
Предимство на тази Платформа е подкрепата за новата европейска прокуратура, която така силно изплаши корумпираното политическо статукво, че то гласува срещу най-популярния кандидат за поста в ЕП.
Не може обаче да се подкрепи позицията на БСП за финализиране на подготовката за членство в Еврозоната.
Това противоречи на интересите на българската икономика днес и в средносрочна инициатива. Не бива българските икономически интереси да се подчиняват на финансовите интереси на развитите европейски страни. Българската икономика днес се нуждае от други финансови условия за своите нови и развиващи се индустриални отрасли, за преодоляване на регионалните дисбаланси между регионите в страната, за инвестиции в новите технологии и икономиката на знанието.
Не е ясно представена необходимата нова икономическата политика на ЕС. Много полезно в това отношение би било да бъде продължена дискусията в Германия относно икономиката на ЕС след евроизборите 2019г., за силна инвестиционна политика във водещите отрасли на наука, икономика и технолотгии, за инвестиционна равнопоставеност между страните - членки, за балансирано развитие на европейския трудов пазар и др.
Вътрешно-политическата ситуация в България изведе на преден план проблемът с корупцията, проникнала във всички нива на държавното управление. България е страна с висок корупционен риск, както показват от години международните анализи. Корупцията отдавна е приоритет в европейския дневен ред. Не е изненада, че от това се възползва главно опозиционната партия. Защото корупцията, като никой друг, илюстрира социалното разделение в обществото на управляващо малцинство и социално мнозинство, а това е огромна пречка за реализиране на социалната държава.
Очерталите се позитивни електорални тенденции обаче бяха разклатени от вътрешните трусове около съставянето на евролистата на БСП.
В своя окончателен вид листата страда от няколко дефекта: съдържа конфликтен потенциал, липсва приемственост между опитните и новите членове, преобладават кандидати без професионален опит.
Съществува опасност да бъде нарушено професионалното начало. Не бива да се забравя, че евродепутатите не са обикновени чиновници, а политици от европейски мащаб и трябва да имат съответен професионален опит. Негатив в предизборната кампания на БСП са недостатъците в политиката по въпроса за съюзника.
Трета политическа сила с реални шансове да класира свои евродепутати е ДПС. Нейната предизборна кампания ще протече в добре познат стил. Задачата е да се запази досегашното ниво на присъствие в Европарламента. Електоратът на тази пария традиционно се мотивира за участие в избори не от политическа платформа (каквато до днес не ми е известно да е била представяна), а от чувството за принадлежност към някакво необлагодетелствано малцинство. На този етап, подобно участие на партията изцяло задоволява политическите й цели.
И последната партия, която има някакви реални шансове да има свой евродепутат е ВМРО. Политическият развод с партньорите от „Обединени патриоти“ обаче поставя на изпитание кандидата на ВМРО.
Останалите политически формации и независими кандидати имат трудна за оценка електорална тежест.
В обобщение следва да се каже, че както изглежда, основният недостатък на българската евролиста отново ще бъде професионалния дефицит. Най-вероятно, при тази предизборна кампания България ще остане на досегашното си ниво на политическо влияние – с номинално участие, без възможности за осезаемо влияние върху европейския дневен ред.
Лично аз бих се радвал, ако посланието на тези избори носеше оптимизма на големия филмов шедьовър на Рене Клеман „Гори ли Париж“(1966), пресъздаден от Ален Делон, Жан-Пол Белмондо и Кърк Дъглас, с който сме закърмени ние, випускниците на асоциираното училище към ЮНЕСКО - 9-та ФЕГ в София „Алфонс де Ла Мартин“: ПАРИЖ ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН!
Б.Р. Статията отразява личното мнение на автора и не ангажира никоя институция