Десните популисти обещават един чисто нов ЕС, където националните държави щели да си върнат обратно правата, които Брюксел уж им бил отнел. Въпросът е каква Европа искаме – на Орбан или на Макрон? Ние решаваме.
"Изборите на 26 май са съдбоносни за нашия континент", каза фракционният лидер на ЕНП е Европарламента Манфред Вебер. Не само Вебер, който е и водещ кандидат на своята партия за изборите – много политици от различни фракции също определиха изборите като „съдбоносни". Самият Вебер пък смята още, че вотът ще бъде всъщност битка между привържениците на Обединена Европа и националистите. „Европа, в която живеем днес, е едно добро място. И няма да разрешим на тези днешни националисти да ни я вземат", казва той. И наистина: никога досега в държавите-членки на ЕС не е имало толкова много десни популисти и евроскептици. Допитванията показват, че те могат да спечелят близо 20% от местата в Европарламента.
Сблъсък между нелибералната и либералната демокрация
Унгарският премиер, национал-консерваторът Виктор Орбан, смята, че сблъсъкът ще бъде между нелибералната демокрация, която защитава той самият, и либералната демокрация. Според него, либералните демократи искали да подменят населението на Европа с мигранти и да я ислямизират. Орбан си сътрудничи с крайно десни партии от Германия, Франция, Дания и Италия, а по повод унгарския национален празник наскоро заяви: „Трябва да сме наясно, че Европа се намира на вододел." Така било, според Орбан, защото онези, които приветствали бежанците и мигрантите, създавали нации „със смесени раси", а това щяло да разруши историческите традиции и да създаде нов световен ред.
Десните популисти като Орбан, като италианския вътрешен министър Матео Салвини или лидера на австрийската Партия на свободата Кристиан Щрахе имат един любим враг: френския президент Еманюел Макрон. Макрон обяви война на нелибералната демокрация, той се бори за „възраждането на Европа", за повече солидарност и съчувствие между хората. Макрон смята, че ЕС се нуждае от големи реформи и също нарича изборите „съдбовен ден". „Най-важната битка на тези избори е сблъсъкът между онези, които вярват в Европа, и другите, които не вярват", казва Макрон.
Не е само миграцията
Работни места, миграция, опазване на климата, търговска политика, засилване на ролята на Европа в света – това са важните въпроси, с които ЕС трябва да се занимава през идните години, смятат големите проевропейски партии. Тази оценка споделят без особени различия помежду си и двамата водещи кандидати – консерваторът Манфред Вебер и социалистът Франс Тимерманс. И двамата смятат, че е нужен нов вид партньорство с Африка, че Европа трябва да се погрижи за повече инвестиции в държавите, от които главно идват бежанците. За десните популисти обаче съществува една-единствена тема: да се затворят границите и да се отблъснат мигрантите. Унгарският външен министър Петер Сиярто го формулира така: „Най-важната ни цел е в Европарламента да се получи антимиграционно мнозинство“.
Десните популисти обещават на избирателите си един чисто нов ЕС, където националните държави щели да си получат обратно правата, които Брюксел уж им бил отнел. Франс Тимерманс, водещ кандидат на социалистите и заместник-председател на сегашната Еврокомисия, смята това за глупости. „Няма да дадем властта на екстремистите в Европа. Това е съдбовен избор. Вие решавате каква Европа ще имаме през идните пет години", каза Тимерманс по време на телевизионния си дебат с Вебер в Германия.
ЕС има съпротивителни сили
В бъдещия нов Европейски парламент християндемократите, социалистите, либералите и зелените ще бъдат принудени да влязат в широка коалиция помежду си, смята Янис Емануилидис от Центъра за Европейска политика в Брюксел. Според него, след изборите няма да има рязка промяна в курса на ЕС. „Вражеска окупация няма да има. Да, трябва да наблюдаваме с критичен поглед това развитие, но не бива да преувеличаваме и да изпадаме в негативизъм. Защото през последните години ЕС демонстрира забележителни съпротивителни сили. Така ще е и в бъдеще."
Според Емануилидис, след като ЕС се справи с финансовата и мигрантската криза, сега новият парламент трябва да се погрижи за други проблеми – икономиката, отношенията със САЩ, Русия и Китай. Експертът предупреждава обаче, че сигурно ще има нови кризи. „Дали те ще се породят от старите проблеми или ще има нови предизвикателства – това не знаем. Длъжни сме обаче да се подготвим, за да се справим с бурите."
След изборите ЕС трябва да се концентрира главно върху едно: икономическото развитие и изравняването на условията на живот между по-богатия Север и по-бедния Юг. Това е категоричното становище на Карел Ланоо от Центъра за европейски политически анализи в Брюксел. Според него, това е единственият начин да се справим с десния популизъм, който избуява именно в относително по-бедните държави. „Важно е също да укрепим европейския вътрешен пазар и да станем по-силни навън. Вътре в ЕС трябва да се съсредоточим върху енергийната политика, дигиталното стопанство и разширяване на свободата на придвижване. А във външната политика ситуацията е следната: откакто Тръмп е на власт, има и атаки срещу свободната търговия."
Важен момент за европейската демокрация
Съдбоносен въпрос, вододел, кръстопът, последен шанс: Образите, които се използват в тази предизборна кампания често пъти са драматични. Да, изборите са важни, казва и говорителят на Еврокомисията Маргаритис Схинас, но нека все пак не преувеличаваме: „Вече доста време съм в европейската политика и през цялото това време преди избори винаги се е казвало, че Европа е на кръстопът. Всъщност, ние все сме си били на този кръстопът – и това е добре", каза Схинас в едно интервю. Говорителят добави, че предстоящите избори не бива да се драматизират излишно: „Това е момент на европейска демокрация и ние всъщност трябва да му се радваме."