Какво се случи на проведените евроизбори?
Версията на управляващата партия и обслужващите ги мeдии е: „голяма победа на Бойко Борисов и бетониране на правителството до края на мандата”.
Но един по-обективен прочит на събитията очертава друга картина – станахме свидетели на протестен вот във всичките му възможни форми и проявления.
Протестен вот е самият факт, че до урните отидоха 26% при 35% преди пет години.
В много европейски държави активността е над два пъти по-висока.
Обществената погнуса от корупционните скандали във властта засега премина в масова апатия, което може би успокоява управляващите, но те трябва да са наясно, че изборната победа не слага точка на скандалите, по тях тепърва трябва да се дават отговори.
И тогава на помощ няма да могат да дойдат нито пиарски кампании, нито послушни медии, нито ефектът „Цветанов плюс” за мобилизиране на контролиран и чиновнически вот.
Резултатите са ясни и за БСП. Социалистите не можаха да надградят антикорупционната реторика и да дадат убедителна алтернатива, че промяната е възможна сега.
Протестният вот се прояви във факта, че отлив има у всички основни партии с изключение на БСП.
От ГЕРБ спрямо предишните евроизбори са се оттеглили над 100 хиляди избиратели!
Спад бележат също патриотите и ВМРО, ДПС, „Воля” и старата десница. Някои от тях спечелиха мандат, но и това не може да скрие, че легитимността им отънява.
Факт е, че протеста си гражданите тематично изразиха във вот за малки партии и независими кандидати с лична кауза – радикално лява политика, екологична защита, срещу своеволията в съдебната власт.
Този протест по всичко личи също ще се разраства в бъдеще, защото ощетените „малки” безправни хора у нас са милиони.
На управляващите обществото даде отсрочка, но не и мандат да продължите постарому.
Ако политическата класа на прехода не разчете шамара, който избирателите ѝ удариха, и не предприеме радикални действия за очистване от корупцията, ако не върне морала и идеите в политиката, на следващите избори наказанието на избирателя ще е много по-тежко – така както се случва вече в някои европейски държави, където традиционните партии и политици бяха безславно „пенсионирани”.
Коментарът на Светлана Шаренкова е публикуван в epicenter.bg