Повдигам въпроса за психотерапията в България, но нямам предвид само глупостите, сторени и сторвани в предизборен и следизборен период от лидерстващи в държавата дами и господа. Те само ме подсетиха. Това пише в профила си във „Фейсбук“ Петко Симеонов.
Психотерапевтът е познат на българина от американските филми и от публични прояви на г-жа Алгафари. Това е специалист, компетентен по въпросите за психичния статус. Човек, на чиято компетентност лицето се доверява, разголва си душата пред него и заедно обсъждат един или друг въпрос. Не само да се лекува от безсъние, нервност, лошо настроение, а и да запази или увеличи своята ефективност. До услугите на психотерапевти в САЩ прибягват всякакви хора - от върховете на социалната пирамида, до нейната основа. Това нито е укоримо, нито е срамно. Психотерапевти работят в уважаващи себе си фирми, в държавни учреждения и пр. Това е нормално!
През 1986 г. в България работеха около десетина психотерапевта. Психотерапевти в собствения смисъл на думата! Ако се приложеше мярката на САЩ - психотерапевт на брой жители, у нас би следвало да има около 11 500 психотерапевти. Става дума за 1986 г. Сега не зная колко са и там, и тук...
Искам да кажа, че коренът на нашите проблеми е в психиката. Ние сме двукраки с психика, не сме двукраки газови тенекии.
Големият проблем е в нормалността.
Могат ли нормални хора, вземали неполагащи им се пари, да сочат с пръст онези, които са им ги давали, и да викат - "виновни сте!"?
Могат ли посочените с пръст да бъдат нормални, като тропат с краче и викат - "тогава по един лев!"?
Две деца си сочат сополивите носове и се присмиват едно на друго. От парламентарна трибуна!
Българските политически лидери и партии не се нуждаят само от пиар специалисти и от експерти в различни области на държавния живот. Те се нуждаят от психотерапевтична помощ. За да успокоя днешните деятели, ще подчертая, че българският преход е И психиатрично явление. Има спомени, които са супер документи в тази връзка, но то си има и достатъчно документи...
Българите имат нужда от психотерапевтична помощ! Говоря съвсем сериозно. Вижте статистиките за отклоняващото се поведение. Дори броя на ПТП. Липсата на елементарно чувство за детайл и стил. Или дължимото поведение. Корупцията на първо място е психично отклонение, без да е болест. Вариант на клептоманията и т.н., и т.н.
Здравното министерство може да обсъди въпроса със специалистите. През 1986 г. водещите психиатри знаеха проблема, имаха съзнание за неговата значимост и бяха го поставяли пред ЦК на БКП и пред Тодор Живков.
Предлагам на МЗ, Здравната каса и медицинските университетски среди да обсъдят въпроса за психотерапията в България. С най-общи думи мога само да го предложа. Проблемът е сериозен и не е за отлагане!
* Заглавието е на ФАКТИ