Велизар Енчев
Доктор по международно право,
посланик на България в Хърватия (1997-2002)
Търговията с националните интереси не е от вчера, но когато търговците са управляващи партии, претендиращи за монопол върху патриотизма, тогава щетите са тежки, а понякога и непоправими.
Откритото писмо на ВМРО, с което се критикува работата на Междуведомствената комисия за общата история със Северна Македония, е уникален случай на прехвърляне на собствената политическа отговорност върху нашата западна съседка.
Въпреки че вече втора година историци и дипломати в един глас предупреждаваме за подводните камъни в договора за приятелство с Република Македония, министри в правителството на ГЕРБ и ОП ни обвиняват в национален нихилизъм и липса на държавническо мислене.
Най-гласовитият адвокат на договора, с който едностранно и безусловно признахме измислените в Белград „македонска нация, език и история“, бе лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. В качеството си на военен министър той не само подкрепи договора, но и критикуваше всеки, дръзнал да попита защо точно ВМРО предаде българските интереси във Вардарска Македония. Македония, заради която десетки хиляди българи проляха кръвта си, а Царство България претърпя две национални катастрофи.
Според ВМРО, тази комисия е зациклила върху живота и делото на Гоце Делчев, а скопската страна отказвала да признае очевидния, документиран и признат от самия Гоце факт, че войводата е българин по народност. Ако това продължава – преговорите са безсмислени, драматично предупреждават авторите на писмото, пропускайки неудобния за тях факт, че заместник-председател на комисията е посочен от тях български историк.
В желанието си да се оневинят, от ВМРО обаче правят уличаващо ги самопризнание: „Докато България търси сътрудничество и обща полза, елитът в Скопие тупа топката и се опитва да ни замазва очите, за да си прокара политиката за НАТО и ЕС“...
Именно желанието на ВМРО да се хареса на НАТО и ЕС, без да се държи сметка за историческата истина, е главната причина за подписването на българо-македонския договор на 1 август 2017 година, с който капитулирахме пред македонизма.
Парадоксалното в случая е, че нито НАТО, нито Европейският съюз искаха от София да подписва този неизгоден за нас договор. Евроатлантическите структури настояваха само да не следваме примера на Гърция и да не налагаме вето на членството на Македония в НАТО поради желанието на Брюксел и Вашингтон Скопие форсирано да влезе в Северноатлантическия пакт.
И преди две години, и сега е повече от ясно – докато влезе в НАТО и получи покана за членство в ЕС, Скопие ще имитира активност в смесената комисия за общата история. След това ще се подновят старите претенции към историята ни, защото вече няма да имаме механизъм за блокиране на евроатлантическата интеграция на Република Северна Македония.
Защо тогава София избърза с подписването на този договор? Защо, в нарушение на всички принципи на международното право, първо дадохме съгласието си за членството на Македония в НАТО, а след това започнахме преговори за общата ни история? Защо изобщо се съгласихме да има такава съвместна комисия, в която от македонска страна са идеолозите на антибългарския македонизъм?
Откритото писмо на ВМРО до медиите не може да скрие отговорността на нейното ръководство за този провал на държавно ниво – както пред цялата нация, така и пред историята.
Изходът е само един – България незабавно да прекрати участието си във въпросната комисия и, следвайки примера на Гърция, да постави условията си за членството на Скопие в ЕС.
Докато все още имаме възможност да поставяме условия!