Рече още Господ на Мойсея: Видях тия люде, и ето, коравовратни люде са; сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя, а тебе ще направя велик народ.
Изход 32:9-10
Когато Самият Бог каже това, не е ли достатъчно за всеки лидер да се съгласи с тези думи? Не е ли достатъчно оправдание за всички последици, след като Самият Бог поема отговорността?
Когато Самият Създател ти обещае да те направи велик народ – не е ли достатъчно просто да кажеш „Да!“? И да станеш равен на своя велик предшественик Авраам, когото Бог направи родоначалник на безброен народ – „колкото е морският пясък и звездите по небето“?
Но Мойсей направи нещо противоположно на човешката природа! Мойсей помоли Бог за прошка – и то прошка не за себе си, а за тези, които неведнъж го бяха предавали! Прошка заради Божията слава!
Когато твоят призив е да бъдеш застъпник – тогава не можеш да отстъпиш. Дори когато си бил предаван – дори тогава се застъпваш за отстъпниците. Защото ролята ти е да бъдеш застъпник.