И когато го разпънаха разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребий. И седяха там да го пазят.
Матей 27:35-36
Позорен кръст и римски войници край него. Това изглеждаше краят за всички надежди на апостолите на Иисус от Назарет. Не стига, че апостолите бяха повярвали на един странен човек.
Не стига, че бяха отделили цели 3 години от живота си в служба на Назаретянина. Не стига, че бяха оставили настрана къщи и работа, жени и деца. Не стига, че бяха заложили целият си живот, за да го следват и да му служат.
И какво получиха накрая?
Един кръст, на който бяха разпънати всичките им надежди! Защото в Христос бяха всичките техни надежди! „Къде сбъркахме?“ Това се питаха апостолите Христови тогава. Знаем, че са си задавали този въпрос. Защото и ние, днешните Му последователи понякога се питаме същото – когато нещо не се случи според очакванията ни.
Апостолите сбъркаха, че приеха кръста за край. Но не беше. Кръстът изглеждаше житейски край, но всъщност бе начало. Защото с Иисус Христос всеки край е начало.