Днес председателят на КНСБ отново говорѝ за българската бедност. В сутрешното предаване на бТВ Пламен Димитров припомни, че сме най-бедните в Европейския съюз; че 70% от работещите получават по-ниска заплата от средната, която е 1200 лева; че масовото възнаграждение у нас е между 700 и 800 лева. След това припомни и действия, с които синдикатът се е ангажирал – договаряне на увеличение на заплатите, увеличение на енергийните помощи…
Проблемът обаче е как тази бедност да бъде намалявана. Това само с компенсиране на инфлацията няма да стане. Тук вече става по-трудно. Тук диалозите в нашето общество се разпадат на монолози и идеите за реализация стават много рехави.
Единствената ясна идея, която КНСБ има по този въпрос е въвеждането на необлагаем минимум. Синдикалистите са изчисли, че ако се приемат техните предложения, това ще остави в бедния човек допълнително 642 лева годишно и че цялата необходима сума ще бъде от порядъка на 1200 милиона лева годишно. А от къде ще дойдат тези пари?
Пламен Димитров обеща другата седмица да покани журналисти на семинар и да им разкаже синдикалната визия. В телевизионното предаване обаче не посмя да обясни от къде ще дойдат пари, за да се компенсират разходите по необлагаемия минимум. Задоволи се само с принципната постановка, че съотношението между косвени и преки данъци трябва да се промени – за бедните то било най-лошото в ЕС.
А как да се промени? За да бъдат намалени косвените данъци, трябва да бъдат увеличени преките данъци. И кои преки данъци предлага КНСБ да се вдигнат?
И тук Пламен Димитров каза нещо, което не трябваше да казва – „данък върху финансовите транзакции, който съществувал в развитите страни“. Не трябваше да го казва, защото председателят на КНСБ знае, че такъв данък няма въведен. Има приказки за него на Меркел и Саркози, когато бяхме в бурята на финансовата криза; после имаше предложение през 2011 г. на Европейската комисия за въвеждането му; после имаше циклене, мрънкане, дебати, оспорване, експертизи, та чак до днес. А днес не е удачно да се обсъжда, защото сега трябва да бистрим Брекзит. Освен това Пламен Димитров знае, че дори да се въведе такъв данък, той няма да реши социални проблеми на страните, а на България пък никак. Парите ще се харчат за нужди на ЕС, евентуално за намаляване на вноските в ЕС, но няма как да помогнат за догонващо развитие на бедни страни като нашата.
Защо тогава КНСБ ни говори за „данък върху финансовите транзакции“, когато обсъжда българската бедност? Моята хипотеза е, че го прави, защото все нещо трябва да каже. Защото все някакъв нов източник за приходи трябва да посочи. Истинските източници, доказаните източници, приетите от развитите държави източници, за по-високи приходи, КНСБ обаче не смее да спомене.
Сигурен съм, че Пламен Димитров знае, че в развитите държави съотношението „преки – косвени данъци“ е социално по-справедливо, защото данък печалба е много по-висок от нашия; защото данъкът върху дивидентите е много по-висок от нашия; защото високо доходните групи се облагат с много по-високи данъци от нашите. Той знае, че бюджетите в ЕС разпределят средно по 10 % повече (от БВП) от нас, което казано по друг начин ще звучи така: ако България беше нормална европейска държава, то тя щеше да събира от порядъка на 10 милиарда лева повече приходи в бюджета си.
Знаят ги тези неща в КНСБ, но няма да ги кажат. Нито по телевизиите, нито на семинара за журналисти, който ще организират. Няма да го направят, защото това означава да влязат в конфликт с работодателите и с най- богатата прослойка на нашето общество. И да застанат на страната на наемния труд – не просто като се борят за компенсация на инфлацията, което трябва да признаем правят, а като поведат истинска борба за европейска данъчна система.