Може да звучи малко изненадващо, но във волейбола няма кой знае какви пари.
Едва няколко десетки спортисти от целия свят в рамките на едно поколение успяват да спечелят достатъчно, така че да им остане някакъв капитал след края на състезателната кариера.
Това припомня Момчил Петров.
Например в германския шампионат в първа лига добрите волейболисти получават около 3 000 евро и клубовете се стремят да им осигурят безплатно автомобил и квартира, за да успеят да се занимават фокусирано със спорт. Една съществена част от играчите са полу професионалисти, т.е. работят още нещо, защото приходите, които клубовете могат да им осигурят не са достатъчни за нормален живот.
Доколкото разбирам добре платени са волейболистите в Италия, Русия, Япония, Турция и Полша. Като в Италия най-добрите взимат около милион евро годишно, но масата играчи взимат под сто хиляди евро за година. Това е най-добре заплатения шампионат.
В САЩ най- големите звезди взимат малко над 150 000 долара години, което е отличен доход, но е нищо сравнено с добре платените спортове - баскетбол, бейзбол, американски футбол. Останалите волейболисти взимат далеч по-малко.
Практически във волейбола няма пари. Може да ни е трудно да си го представим, но явно интересът към този спорт отстъпва значително на футбола и баскетбола, а изглежда спонсорството на звездите в плуването и леката атлетика в доста по-сериозно.
Преди година си говорихме с американски служители от град под сто хиляди души за това кой е най-големият проблем пред християнските служения днес. Супер изненадващо за мен, американците ми казаха, че най- големият проблем за тях е недостъпността до младите хора, поради ангажираността им с подготовка за професионален спорт. И понеже всички състезания са в неделя, а в събота се пътува или се правят тренировки, те просто не могат да видят тинейджърите в църквите си месеци наред.
Аз доста се изненадах и попитах как е възможно така масово да се занимават със сериозен спорт. На което ми обясниха, че понеже в три -четири спорта доходите са фантастични, привлекателността да пробиеш в професионалния спорт е огромна.
Е, волейболът не е сред тези спортове. Ако си волейболист в професионален клуб получаваш просто заплата каквато би взел на всяко обикновено работно място. Плюс тежки тренировки, откъсване от приятели, семейство и т.н. Това прави конкуренцията във волейбола доста по-слаба, сравнено например с баскетбола.
Дори в Италия, която има най-силният шампионат, големите волейболни клубове - Любе, Модена, Тревизо, Трентино и т.н. са от малки градчета. Защото клубовете в Милано, Торино, Рим и Неапол се занимават с футбол.
Защо във волейболът няма пари? Защото не е атрактивен за телевизиите. Големите пари в спорта идват от излъчването на професионалните мачове. Волейболът се опита да реши този проблем като промени правилата и направи играта много по-динамична. Тези които са от моето поколение си спомняте, че преди геймовете бяха до 15, но се отчиташе точка само когато спечелиш разиграване след твой сервиз. Така играта беше по-обективна и по-стратегическа, но можеше да се проточва безкрайно. Сега каквото и да се случи, всяко разиграване завършва с точка и играта е ограничена във времето.
Това донякъде помогна. Виждаме, че география на волейбола се разшири значително (до последното десетилетие на миналия век страните от Източна Европа тотално доминират) и въпреки всичко волейболът е далеч от големите пари. Аз не мога да си обясня това. За мен играта е много атрактивна, а и състезателите са изключително интелигентни и приятни. Без да искам да прозвуча обидно за някого, но прави ли ви впечатление, че сравнено с футбола има в пъти по-малко татуировки?
Но така или иначе това е нашият, български колективен спорт. В рамките на моя съзнателен живот това е четвърто много силно поколение ( след Димо Тонев, Любо Ганев и Борислав Кьосев 1986-1995; Мартин Стоев, Пламен Константинов, Владо Николов 2006-2012, Матей Казийски, Цветан Соколов, Венцислав Йосифов 2015-2022). И ми се струва, че е най-силното, най-умното и най-свестното.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Може
18:03 28.09.2025
2 РОДИТЕЛ
18:06 28.09.2025
3 Последния Софиянец
18:06 28.09.2025
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Ти да видиш
18:16 28.09.2025
6 Парите не фактор в България а точно
Фактът че във Волейбола няма пари е причината България да има успешен Национален Отбор.
Българина обича Парите повече от всичко на света и за пари е готов да продаде майка си и баща си и семейството.
19:00 28.09.2025
7 Нямало пари, а?
19:59 28.09.2025
8 нее
20:55 28.09.2025
9 Селски
05:35 29.09.2025
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Един
10:28 29.09.2025
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 БЪЛГАРИН
10:31 29.09.2025
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 БЪЛГАРИН
Коментиран от #21
10:48 29.09.2025
17 БЪЛГАРИН
Коментиран от #22
10:50 29.09.2025
18 БЪЛГАРИН
10:53 29.09.2025
19 Тъп Глупънбъркър
11:04 29.09.2025
20 Къси ти са спомените...
Коментиран от #23
13:22 29.09.2025
21 Този коментар е премахнат от модератор.
22 Явно не разбират иронията ти ..
До коментар #17 от "БЪЛГАРИН":
Може и за супер фаворизираните худ.гимнастички, дето успяват да се накипрят из челните десетки , но в отсъствието на наистина най- добрите ..13:31 29.09.2025
23 Дред
До коментар #20 от "Къси ти са спомените...":
Ако е под 50 , няма как да помни, а пише за негови спомени, не за статистика. Аз имам смътни спомени от предния финал на СП дето беше в София, от Димитър Каров и Димитър Златанов. Но няма как да помня бронзовите медали от Световните първенства през 1949 и 1952 година. За жалост нямаме напоследък успехи при жените, а са били европейски шампионки, с олимпийски медали. Нямаме и никакви успехи на клубно ниво, а жените на ЦСКА са били европейски клубни шампионки, мъжете - финалисти в тоя турнир, жените на Левски също имат финал. Сегашните успехи се дължат на усилията на двадесетина семействаКоментиран от #25
15:26 29.09.2025
24 Снежанка Димитрова
17:41 29.09.2025
25 А аз гледах този злополучен
До коментар #23 от "Дред":
финал през 1970... Чиста психология, има такъв термин -"Страх от успех". А и съмнението, че трябваше да полегнем на ГДР- както става сега , но в друга посока,и не само в България. Спортът е политика. Чест прави на нашите момчета, че не полегнаха на ноеия ни"голям брат"17:46 29.09.2025
26 За Това !
Всички се натискат !
За народното събрание !
Или Министерски пост !
Куцо !
Кьораво !
И Сакато !
17:47 29.09.2025