Кажеш ли на висок глас, че положението е лошо, имаш повече шанс да видят в теб спасител. Има обаче и друга, по-важна причина новият ген. директор на БНТ Емил Кошлуков сам да се вкара в разговора за пари, пише Георги Лозанов.
Изборът на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ потвърди подозрението ми, че това е отдавна замислен сценарий, според който Кошлуков е трябвало да се озове на този пост още с предишния конкурс през 2017 г. Но липсата на необходимия управленчески стаж му е попречила и на „неговото място” временно е отишъл Константин Каменаров, а Кошлуков е бил принуден да преседи година-две като програмен директор на Канал 1. И сега вече нищо да не е в състояние да му попречи да стъпи на върха на БНТ.
Новият конкурс даде и нови доказателства за валидността на този сценарий. Център на представянето на Кошлуков беше следният противоречив сюжет: от една страна той разобличаваше ръководството на телевизията, че е направило неправомерно високи разходи за програмно съдържание, които са я довели до фалит, но от друга в качеството си на програмен директор отказа да поеме каквато и да е било отговорност за тях. Защото в тази си роля нищо не е можел да направи и не е правил. Тогава защо безропотно я е изпълнявал до последно? И то въпреки откровения конфликт на интереси – едно и също лице да е програмен директор на Канал 1 и водещ на предаване в Канал 1. Отговорът е очевиден – трябвало му е да трупа стаж на ръководен пост. И същевременно е искал да се наложи като лице на БНТ, която се е готвел скоро да оглави.
Защо тази рискована стратегия?
Следващият въпрос, който възниква е: защо тогава за автопромоцията си пред СЕМ въобще е възприел такава рискована стратегия на обвинения към ръководството, на което сам принадлежи? Та да му се налага да се оплита в неубедителни оправдания, както отбелязаха и членове на СЕМ. И тук отговорът не е труден: който пръв каже на висок глас, че финансовото положение на медията е лошо, от само себе си започва да изглежда на страната на добрите. Колкото повече успееш да уплашиш работещите на „Сан Стефано”, толкова е по-голям шансът да видят в теб спасител. А Кошлуков имаше спешна нужда от консолидация с тях, защото с първото си влизане в БНТ като програмен директор предизвика негативната им реакция и почти го докара до протести. Както обикновено, ролята на „мека връзка” между бъдещия директор и подчинените му изиграха профсъюзите, които първи и точно на време изнесоха данни за тревожния финансов дефицит в обществената телевизия, за да може после Кошлуков да ги повтори и потрети. Дали са действали в синхрон или всеки сам за себе си, не е известно, но е известно, че профсъюзните лидери в БНТ подкрепят или нападат ръководството на медията главно с цел да останат незасегнати от реформите, които то провежда или би могло да проведе.
Така или иначе, Кошлуков наложи темата за тежкото финансово положение на БНТ като водеща в публичните дебати, предхождащи избора му, и така до голяма степен „изби топката извън игрището”. Не, че темата не е важна – напротив, но не конкурсът е мястото, на което тя може да намери решение. Кандидатите се мятаха в широкия диапазон от заложен твърд процент в държавния бюджет за обществената медия до събирането на такси от населението. От увеличаване на рекламното време до пълно премахване на рекламата. От това, че БНТ е недофинансирана, до това, че парите за нея, давани от данъкоплатеца, са предостатъчни, но се харчат лошо. И т.н. Все проблеми, които не са в компетентността и правомощията на „четвъртата власт”, а на други две – законодателната и изпълнителната. При това са им добре познати, тъй като са обект на дългогодишно обсъждане. Обект са и на заключения от надзорните финансови институции, каквато не е нито СЕМ, нито ръководството на БНТ.
Отговорите, които Кошлуков не дава
Специално Кошлуков също не успя да блесне в предизвиканите от него финансови дебати. Извън дежурните оздравителни мерки, заяви намерението си да спре успешни формати на БНТ в момента, защото не може да си ги позволи. Което пък влезе в противоречие с плана му да намали дефицита с увеличаване на приходите от реклама.
И в още един капан го вкара драматичното насочване на разговора във финансовата плоскост – концепцията му, която не без основание, беше оценена високо от членовете на СЕМ, се оказа почти същата като тази, с която е кандидатствал преди две години. А както сам твърди, финансовата криза, в която БНТ е изпаднала през последния мандат, прави ситуацията в нея съвсем друга. И съответно и очакванията към вижданията на кандидатите стават други.
Защо тогава Кошлуков сам се вкара в разговора за пари? Защото това е атрактивен начин да не се стигне до основният въпрос при избор на генерален директор – доколко има репутацията на политически и корпоративно независима обществена фигура, която може да гарантира независимостта на обществената телевизия. Къде, къде по-лесно му е на Кошлуков да демонстрира загриженост за нейното финансово състояние, отколкото да отговаря на този въпрос, задаван му под различни форми от медии и граждански организации в навечерието на конкурса.
Въпреки че отговорите, които Кошлуков не дава, но обществото е в състояние и само да си ги даде, не са окуражаващи, ще завърша и този текст, както текста, който написах при избора му за и.д. генерален директор, – с доза оптимизъм. В биографията на Кошлуков има различни моменти и е възможно да надделеят тези, които ще го карат да се чувства неудобно, ако изпълнява ролята на „момче за поръчки”.